Земеделската земя продължи да поскъпва през 2014 въпреки насрещните ветрове

2014 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция „Икономиката през 2014 г.“.

Земеделската земя в България продължи да поскъпва и през 2014 г. въпреки някои силно негативни явления.

Една от най-обективните статистики е от Адванс Терафонд АДСИЦ, който продаде 31 425 дка земеделска земя при средна цена от 1 148 лв./дка до октомври 2014 г., което е ръст със 7% на годишна база.

Ръст от около 15% има и при покупните цени на фонда, като през октомври, ноември и декември 2013 г. те са били между 653 лв. и 774 лв. на декар, или малко над 700 лв. средно. През август, септември и октомври 2014 г. те са твърдо над 800 лв., а за октомври са 850 лв. 

По-бързият ръст на сделките на дребно (където Адванс Терафонд АДСИЦ купува, т. нар. първичен пазар) спрямо вторичния пазар (където фондът продава) говори за достигане на зрялост на пазара и при изравняване на цените на двата пазара ще е достигнат връх в цените, смятат експерти.

Извън статистиката на Адванс Терафонд данните за пазара на земя са малко (официалната статистика е по цени на изповядване, които често са ниските данъчни оценки и не са меродавни). Различни наблюдения обаче показват както ръст в цената на земята, така и ръст в рентите.

В периода около юни 2014 г. имаше временно отстъпление в цените на земята поради опасения от ниските цени на зърнените култури в комбинация с дъждовете, които намалиха добивите, влошиха качеството на пшеницата и увеличиха разходите за отглеждане на растенията, включително за допълнителни пръскания срещу болести и вредители.

По данни на НСИ цената на пшеницата е с 10,6% по-ниска спрямо през тази през 2013 г. до около 300 лв. за тон, при положение че през 2012 г. имаше и цени от 450 лв. за тон.

Слънчогледът пък се продава на цена около 500 лв. за тон спрямо около 900 лв. преди 2 години.

В комбинация с ниските цени, самият износ на продукция върви по-бавно и наличните зърнени запаси са по-големи, или 6,7 млн. тона зърнени и маслодайни култури към края на октомври 2014 г., спрямо 5,3 млн. тона година по-рано. 

Явно обаче зърнопроизводителите са достатъчно рентабилни и успяват да изкупуват земя и да повишават цената й дори при тези резки спадове в цената на продукцията.

Към негативните фактори може да се добавят и забавените програми за селските райони за новия програмен период 2014-2020 г. Така 2014 г. е нулева за нови проекти, а се очертава проекти да няма и през по-голямата част от 2015 г. Това автоматично охлажда търсенето на земя.

Друг негативен фактор е въвеждането на ограничения пред конкуренцията в земеделския сектор, а именно намеренията на Министерството на земеделието само активни фермери да получават субсидии. Предлага се активен фермер да е този, който има голям дял на приходите от земеделие.

Негативно за големите арендатори бе и въвеждането на преразпределение на субсидиите на площ.

Положителните фактори обаче продължиха да действат, а се появиха и нови.

На първо място, банките продължиха ударно да кредитират покупката на земеделска земя. Това бе комбинирано с по-ниски лихви по кредитите, съответно и с много по-ниски лихви по депозитите, особено след поставянето на КТБ под особен надзор. Тоест фермерите предпочитат да влагат парите си в покупка на земя, дори рентабилността да е само 5%, спрямо 3% при депозит. Купувайки земя, те първо си гарантират дългосрочно място в бизнеса и второ, имат възможност за допълнителна стойност чрез изграждане на напояване, трайни насаждения или най-малкото оптимизация на обработване на масивите и машинния парк.

Всъщност много фермери са принудени да купуват земя, освен за да се защитят от навлизане на конкуренти, също така и за да се защитят от повишаващите се цени на рентите.

Все още има и много арендни договори на ниски цени, от например 10-15-20 лв., когато нивата на рентите в добрите райони са около 50 лв. и повече. Тези спестени пари за рента (защото в миналото са сключени дългосрочни договори на ниски ренти) дават на фермерите печалба и покупателна сила и печалба. Все още са сравнително ниски и цените на т. нар. бели петна. Например ако рентата при активен собственик е 50 лв., то през белите петна рентата е 30 лв. Масово фермерите са в ситуацията от плащане на висока рента (за активни и силни собственици) до средна рента (за бели петна и стари арендни договори) до без рента (за изоставени имоти, изорани полски пътища, синури, крайпътни пространства).

Положителен ефект изигра и дейността на Елана Агрокредит АД, което започна да финансира фермерите с лизинг на земеделска земя. Ресурсът на фонда бе около 15 млн. лв., като планира да привлече нови 16 млн. лв.

Прогнозите за 2015 г.

Прогнозите за производството на зърнени и маслодайни култури в световен мащаб са за ръст и това ще окаже натиск върху цените.

Голям проблем е и поевтинелият петрол, което намалява използването на царевица за производство на биогорива и така понижава цената й, оттам на фуражната пшеница, а оттам и на хлебната пшеница.

С ограниченията за навлизане на конкуренти (ако бъдат заложени тежки изисквания за активен фермер) настоящите участници ще имат предимство и ще могат да купуват земя. Също така някои все още имат наследени арендни договори при ниски рентни плащания.

Банките ще продължат ударно да кредитират сектора, в комбинация с по-ниски кредитни лихви. От друга страна, фермерите няма да има в какво да инвестират печалбите си, освен в земя, защото лихвите по депозитите се очаква да падат.

Затова очакванията за 2015 г. са пазарът на земеделска земя да се консолидира около текущите нива на цените, без големи отклонения. Не е изключен и спад в някои региони и ръст в други. Говори се и за опити за картелиране на фермери в определени райони с цел да купуват земята по-евтино и да дават по-ниски ренти. Катализатор за подобни опити би била слаба година (като добиви и/или цени на продукцията).

Че пазарът на земеделска земя не е същият, показа провалът на Риъл Булленд АД да се превърне във фонд за земеделска земя от нулата, тоест тепърва набирайки капитал и купувайки земя.

В настоящия момент обаче това се оказва невъзможно, защото основните купувачи са фермерите, просто защото имат добавена стойност при покупката на земя.

Каква беше 2014 г. според вас? Кои са ключовите събития и какви са очакванията ви за следващата година? Какво ще движи пазарите?

Пишете ни на info@investor.bg c вашите мнения. Най-интересните от тях ще публикуваме в Investor.bg. Очакваме ви!

Свързани компании: