IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Фед и парадоксът със строгите изисквания за банките

Принуждаването на банките да държат високи капиталови нива, за да устоят на криза, си има своята цена, коментира Конър Сен в материал за Bloomberg

08:54 | 02.07.16 г. 4
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Две изявления на Федералния резерв на САЩ в рамките на по-малко от седмица вероятно ще покажат, че целите на централната банка са в конфликт една с друга, коментира Конър Сен в материал за Bloomberg.

Комисията по парична политика поддържа гъвкава политика с готовност да предостави кредити в подкрепа на все още възстановяващата се икономика. Регулаторният орган във Фед изглежда има друг дневен ред и работи в посока изграждане на по-стабилна система, която обаче прави заемите по-скъпи и по-недостъпни.

Едното изявление бяха резултатите от стрес тестовете на банките, публикувани в четвъртък, 23 юни, a другото – цялостният капиталов анализ и преглед на банките от сряда, 29 юни. Целта на тези проверки е да се гарантира, че банковите активи не са прекалено рискови и че те притежават достатъчно капитали в случай на криза. 

При стрес тестовете Фед посочва, че „тазгодишният много песимистичен сценарий включва по-голям спад в американската икономика, отколкото миналогодишните“, Колкото и да се стараят, банките продължават да изпитват затруднения да избегнат наказанията на Фед, посочва Bloomberg.

Песимистичният сценарий на Фед включва 50-процентов срив на фондовите пазари, ръст на безработицата до 10%, понижение на БВП със 7,5% и отрицателни лихвени проценти. На практика повторение на 2008 г.

Има парадокс при провеждането на стрес тестове при такъв сценарий, тъй като той предполага, че структурните и регулаторни промени в американската икономика и в банковата система от 2008 г. (понижението на дела на собствени жилища, необичайно големите облекчения, понижението на банковия ливъридж, нови регулации и др.) въобще не са намалили рисковете за системата.

Принуждаването на банките да държат високи капиталови нива, за да устоят на криза, си има своята цена. Помислете за друг сектор: когато петролът беше 100 долара за барел. Ако бяхме накарали компаниите да докажат, че могат да устоят на срив до 30 долара за барел, те щеше да трябва да свият бюджетите и продукцията. Редица фирми щяха да се консолидират, като само най-големите, най-добре капитализираните щяха да успеят да устоят на такъв сценарий. Цените на енергията щяха да скочат.

По сходен начин, ако принудим компаниите за рисков капитал да докажат, че ще издържат срив, подобен на пукането на дот ком балона, това означава, че Google и Facebook въобще нямаше да получат финансиране, а това щеше да доведе до слаб ръст на производителността и липса на иновации.

Във всяка една индустрия, включително и банките, прилагане на правила за удържане на срив, който се случва веднъж в едно поколение, означава изгубен икономически ръст и по-малка индустрия с малко, но големи участници.

Другият проблем с контролирането на банките по този начин е, че кредитът може да не се разпредели по равно. Банките целят възможно най-голяма възвръщаемост за акционерите, а не равен достъп до кредит и финансови услуги за физическите лица и индустриите.

Когато акциите на банки като Bank of America и Citigroup се оценят под материалната счетоводна стойност, пазарите ги карат да разпродават активи и да връщат капитали към акционерите, а не да увеличават кредитирането и да растат. 

Това може да засегне някои индивиди по-тежко от други. Ако новите регулации и по-строгите капиталови изисквания намалят активността в строителството, това може да има непропорционален ефект върху латиноамериканците, защото те са 29% от строителните работници в САЩ. Този дял е много по-висок от дела им на трудовия пазар като цяло (16%).

Ако стандартите за кредитирането като цяло се затегнат, допълвайки вече строгите правила за ипотеките, по-малко американци с ниски доходи ще могат да се сдобият с жилище. Това може непропорционално да засегне цветнокожите и латиноамериканците, дори и да се абстрахираме от предполагаемата расова дискриминация.

Регулациите и политиките включват пазарлъци. Първият мандат на Фед беше стабилната инфлация. С времето към нея се добави пълната заетост, а през последните години грижа на централната банка стана системната финансова стабилност. Но ако последният мандат изглежда води до повече неравенство, той става политически неоправдан.

Такива обаче са и мащабните спасителни пакети, до които може да се стигне, ако банковият сектор се окаже неподготвен за криза (за разлика от сривове в петролната индустрия или технологиите, които не застрашават финансовата система на САЩ. Никой не очаква Вашингтон да скочи и да спасява компании в тези сектори).

Вероятно спасителните пакети биха били по-приемливи за обществото, ако бяха структурирани така, че да принуждават мениджмънта и акционерите да понесат по-тежките последици, а не данъкоплатците и потребителите. Вероятно цел на законодателите и на регулаторния орган на Фед трябва да бъде превръщането на банките в не толкова важни за системата институции.

Но при липсата на такива големи реформи – промени отвъд властта на банките – е неоснователно да се иска от големите американски банки да докажат, че ще удържат на голям икономически шок. Не само неоснователно, но и вредно: По-строгите капиталови изисквания са една от причините за слабата икономическа експанзия след кризата. Затегнатите правила може дори да са увеличили неравенството. И в името на какво? Съвсем не е ясно дали предимствата са повече от недостатъците, заключва Bloomberg.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 09:59 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от САЩ виж още

Коментари

3
rate up comment 1 rate down comment 4
kloynat
преди 7 години
е които дьржи долари и 4ака лихвите да се пока4ат ще му кажа фразата от един бг филм ще ги ка4им лихвите ама друг пьт това са приказките на бабето с коси от платине
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 10 rate down comment 3
LuckyYou
преди 7 години
Основата, върху която стоят и ИТ индустрията, и петрола и милионите хора по света са банките. Именно те са системно важни, именно те са това, което поддържа нещата да вървят. И именно заради това регулациите там са толкова големи! Именно за това НЕ МОЖЕШ ДА СРАВНЯВАШ РЕГУЛАЦИИТЕ НА БАНКИТЕ ОТ СТРАНА НА ФЕД, С КОЯТО И ДА Е ДРУГА ИНДУСТРИЯ!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 10 rate down comment 4
LuckyYou
преди 7 години
Само че тази статия е меко, много меко казано глупава. Тя е писана от алчен за пари и растеж човек, който не се интересува от това, че фалита на няколко банки може да има катастрофални последици за цялата финансова система.НЕПРАВИЛНО, ГЛУПАВО, ТЪПО е да сравняваш срив в цената на петрола или пукането на дотком балона, с последиците, които би имало при срив на банка! Защо? Ами много елементарно е - спукване на дотком балон ще удари само инвеститорите и фирмите в ИТ индустрията, те ще фалират, ще бъдат заместени от други и така нещата ще продължат. Срив на цената на петрола от 100 до 30 долара ще удари инвеститорите в петролни компании, нефтопроизводите, фирмите, свързани с петрол и шисти. Те обаче ще бъдат заменени от други, и нещата ще продължат. Т.е. тук има ограничен ефект върху основата - а именно обикновения работещ гражданин. Точно на обратния полюс е фалитът на няколко банки. Защото това ще изпепели спестяванията, инвестициите, пенсиите и изобщо финансите на милиони хора.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още