Статия Коментари (10)

Капитализъм или корпоратизъм?

Тесни корпоративни интереси обвиняват капитализма за провали, които не са му присъщи, обяснява Нобеловият лауреат Саифдеан Амус

Бъдещето на капитализма отново е поставено под въпрос. Ще успее ли той да преживее кризата в настоящата си форма? Ако не, сам ли ще се трансформира, или правителствата ще осигурят прехода?

С термина „капитализъм” някога се определяше икономическа система, в която капиталът е частна и търгуема собственост, като собствениците му имат възможността сами да преценяват как да го използват най-добре и може да се съсредоточава в ръцете на креативни предприемачи с идеи и иновативни мислители.

Това пише в своя публикация Саифдеан Амус, професор по икономика в Ливанския американски университет и Нобелов лауреат по икономика.

Тази система на лична свобода и индивидуална отговорност оставя на правителствата много малко лостове за влияние върху процеса на вземане на икономически решения: успехът означаваше печалби, провалът – загуби.

Корпорациите пък могат да съществуват само докато свободните индивидиди доброволно потребяват техните продукти и също така биха могли да се изпарят бързо в обратния случай.

Капитализмът постигна своята слава през 19-ти век, когато чрез него се създаде капацитет за безспирни иновации. Обществата, които приеха капиталистическата система се сдобиха с неоспорим просперитет, радваха се на удовлетвореност от труда, постигнаха ръст на производителността и организираха масова приватизация.

Сега капиталистическата система е компрометирана. Държавата съсредоточи отговорност и правила да следи всичко – от доходите на средната класа до печалбите на големите корпорации и индустриалния напредък. Тази система обаче вече не е капитализъм, а се доближава по-скоро до икономическия ред, налаган от Бисмарк в края на 19-ти век и Мусолини през 20-ти век – корпоратизмът.

По различни начини корпоратизмът задушава динамиката, която иначе води до увличаща работа, бърз икономически ръст, по-големи възможности и включване на по-широк кръг хора в икономиката. Той подкрепя летаргичните, неефективни и непродуктивни, но с добри връзки фирми, за сметка на динамичните нови фирми с желание да навлязат на пазара.

Корпоратизмът фаворизира цели като индустриализация, икономическо развитие и превес на държавата над индивидуалната икономическа свобода и инициатива. Днес авиолинии, производители на автомобили, селскостопански компании, медии, инвестиционни банки, хедж фондове и много други до някаква степен се считат за твърде важни, за да бъдат оставени да се борят със свободния пазар.

Като резултат те получават протегнатата ръка на правителството в името на „обществения интерес”.


0
 
0
 
10
от: Pyramid до: Бате Пешо преди 2 месеца
Абе не съвсем. Нечия некадърност е проблем за всички, които не са поне на равно стъпало с него. Например, все по-корпоратисткият модел и у нас жестоко натиска предприемаческия дух и срива реализацията на много, понякога читави, идеи. Да не говорим, как се омързеляват "великите мениджъри"
0
 
2
 
9
от: Бате Пешо до: stone kold преди 3 месеца
Я питай Манго дали е така.Това че ние сме некадърни си е наш проблем
0
 
1
 
8
от: sisiko преди 3 месеца
Браво! Точно обяснение на ставащото в момента! Това е обяснение, според привърженици на австрийската икономическа школа. Явно автора е свързан с нея.
2
 
1
 
7
от: stone kold преди 3 месеца
те банките диктуват животът ни те решават кога,колко и дали изобщо да имаме деца
0
 
0
 
6
от: aristotel преди 3 месеца
Гледайте РОБОКОП и ще видите до какви размери и влияние ще достигнат корпорациите.