Правенето на бомби няма да спаси Volkswagen

С появата на информацията, че Volkswagen може да започне да произвежда части за израелския „Железен купол“, изникват много трудни въпроси относно прехода от производство на автомобили към производство на военна техника, пише Telegraph.

Съществува обаче по-сериозен проблем, както за VW, така и за останалата част от затруднената автомобилна индустрия на Европа.

Какво ги кара да мислят, че тези компании ще бъдат добри в това производство?

Отбраната е високотехнологична, силно конкурентна индустрия и не е арена, на която някой може лесно да победи.

VW определено трябва да пробва някакъв вид спасение. Това, което някога беше най-голямата автомобилна компания в света и емблема на следвоенното икономическо чудо на Германия, сега се сблъсква със сериозни затруднения.

Рязко покачващите се цени на енергията в Германия са огромна тежест, наред с колебливостта на Европейския съюз (ЕС) относно електрификацията на автомобилния си пазар.

През последните пет години цената на акциите на VW падна с повече от 60% и сега компанията съкращава работната си сила. Нетната ѝ печалба е спаднала с 44% за миналата година. Групата планира да се превърне в основен производител на електрически превозни средства, но новите китайски играчи изглежда са завладели този пазар с по-евтини – и често по-добри – модели.

Перспективите са мрачни.

Въпреки че VW публично изключи производството на оръжия, наскоро се появиха съобщения, че заводът в Оснабрюк, който в момента е заплашен от затваряне, може да започне да произвежда части за противоракетната система „Железен купол“, произвеждана от израелската Rafael Advanced Defence Systems.

Миналата година се появиха съобщения, че Rheinmetall, най-голямата германска отбранителна компания, може да поеме завода.

От една страна, преминаването от автомобили към танкове и оръдия може да има своята логика. Отбраната процъфтява, особено в Германия, където правителството харчи десетки милиарди евро за превъоръжаване на своята армия. На фона на войната с Иран търсенето само ще расте през следващите няколко години.

Всяко правителство по света обмисля инсталирането на противоракетни щитове – с изключение на Обединеното кралство, където вероятно ще се вложат заделените пари за допълнителни социални помощи – както и за презапасяване на арсенал.

VW може да постави шаблон за цялата индустрия, като BMW, Stellantis и Renault също се насочат към производството на отбранителна техника.

Дори британската Jaguar Land Rover би могна да избере да се върне към корените си – поне за своето подразделение Land Rover – и да започне да произвежда военни офроудъри вместо луксозни SUV-ове за семействата в по-проспериращите части на света.

Това би могло да се окаже спасител на индустрия, която изглежда сякаш е на път към неизбежни проблеми.

Но ще бъде много по-трудно, отколкото изглежда.

Автомобилният завод трябва да произвежда много метал, точно както прави един завод за отбранителна промишленост. Той трябва да поддържа ниски разходи и плавно движение на поточните линии, както и да може да сглобява много сложни части много ефективно.

Производителите на автомобили биха могли да постигнат успех, поне като подизпълнители на големите утвърдени предприятия в сектора.

Но сега не сме в разгара на Втората световна война, по времето на която всеки наличен остатък от индустриален капацитет е трябвало да бъде преобразуван в производство на оръжия, за да се снабдяват фронтовите линии, и всяко производствено място - от фабрики за велосипеди до хранителни заводи – е произвеждало куршуми и бомби.

Съвременното производство в областта на отбраната изисква много различен набор от умения. То е високопрецизно и високотехнологично и включва огромни количества научноизследователска и развойна дейност, както и масивни инвестиции в квалифицирана работна сила.

Челната тройка в сектора принадлежи на американски компании, водени от Lockheed Martin, RTX и Northrop Grumman, като британската BAE Systems е на четвърто място, а италианската Leonardo е на 11-то място на световния пазар.

Всички тези компании имат дълга и богата история в индустрията, установени договори и взаимоотношения с военните. Те харчат милиарди долари за разработване на най-доброто оборудване, което може да бъде направено, и за тестването му в най-екстремни условия.

Идеята, че VW или някой друг традиционен автомобилен производител може внезапно да попадне в този списък, е абсурдна. Това няма да се случи. Те нямат уменията или експертизата, нито производствените линии са организирани по правилния начин.

Ако има място за нови играчи, много по-вероятно е те да са от Украйна – където местните производители са били принудени да станат световни лидери в производството на евтини и ефективни дронове – или от Израел – където са били принудени да станат експерти по противоракетна защита – отколкото компании от Германия, Франция или дори Великобритания.