Икономиката се оказва трудна за прогнозиране от анализаторите

Най-новата модна дума сред много икономисти и инвеститори е „шум“. Използва се за обозначаване на всякакви икономически данни, които не отговарят на преобладаващия разказ, а това се случва често в наши дни.

Икономиката всъщност се оказва трудна за разбиране, пише за Bloomberg Джаред Дилиън. В някои отношения тя е силна, а в други – слаба.

Официалните правителствени данни показват, че брутният вътрешен продукт (БВП) се свива две последователни тримесечия, което отговаря на техническото определение за рецесия, но не се усеща като истинска рецесия.

Веднага след като Министерството на труда на САЩ съобщи по-рано този месец, че икономиката е добавила 528 хил. работни места през юли, над два пъти повече от прогнозата и надхвърляйки всяка една от над 70-те оценки в проучване на Bloomberg, икономистите отхвърлиха резултатите като „шум“. Те употребиха думата и когато правителството обяви на 10 август, че индексът на потребителските цени е останал непроменен през юли спрямо предходния месец, защото 63-ма икономисти очакваха ръст.

Тази седмица доста икономисти определиха като „шум“ и данните на Министерството на търговията за продажбите на дребно за юли, след като те показаха, че има ръст, който е по-голям от очакваното.

Всичко това е много объркващо за мнозина. Само защото обаче данните не отговарят на дългогодишните модели на Уолстрийт, които са работили в епохата преди пандемията, не означава, че това е „шум“. Това вероятно означава, че моделите имат остра нужда от актуализиране.

Да вземем например данните за инфлацията. Липсата на промяна в месечния индекс на потребителските цени беше изненадващо, но вероятно не е отклонение. Ако данните на Бюрото по трудова статистика показват, че инфлацията е непроменена, това вероятно наистина означава, че инфлацията се забавя.

Това също означава, че можем да обсъждаме защо инфлацията се забавя. Едната теория е, че по-бързата инфлация е резултат от закъснелите ефекти на фискалните стимули в отговор на спиранията в първите дни на пандемията и сега, когато стимулите се отдалечават в огледалото за обратно виждане, ръстовете на цените се забавят.

Данните са такива, каквито са, но все още могат да бъдат обект на тълкуване.

Силните продажби на дребно също могат да бъдат отхвърлени като „шум“. Продажбите на дребно, с изключение на покупките на автомобили, се повишават с 0,4% през юли, докато според проучване на Bloomberg трябваше да има спад от 0,1%.

Тези резултати не отговарят точно на разказа, че икономиката на САЩ е в рецесия. Затова и опциите са или да отхвърлим тези данни, или да помислим защо моделите изглежда дават толкова грешни представи за важни части от икономиката днес.

Може би потребителите не са толкова засегнати от инфлацията, колкото смятаме. Може би огромната сума пари, която все още се намира в спестовните сметки на домакинствата благодарение на безпрецедентния фискален стимул, съчетана с ниво на безработица, което при 3,5%, представлява 53-годишно дъно, означава, че потребителите не са обезпокоени от растящите цени.

Това не означава, че няма нестабилност в икономическите данни. Има случайни аномалии. Понякога сезонните изчисления са изключени поради извънредно събитие, като неочаквано затваряне на правителството поради достигане на тавана на дълга или природно бедствие. Ето защо много икономисти разглеждат пълзящи средни стойности и серии от данни за определен период, за да получат по-вярна картина на тенденциите.

Всичко, което се случва в икономиката в момента, се случва с причина – причина, която много икономисти и инвеститори се мъчат да разберат. Нито един от моделите, използвани от икономистите, не е полезен за прогнозиране на последиците от икономика, която спира, изхвърля около 17 млн. души от работната сила за две седмици и се свива с 31%, само за да се възстанови също толкова бързо благодарение на инжекцията от трилиони долари директно в джобовете на потребителите.

На всичкото отгоре глобалните вериги на доставки са масово нарушени, което създава недостиг на стоки и тласка цените нагоре.

Ще отнеме доста години, преди всичко това да бъде подредено и да се върнем към нещо, което прилича на нормален бизнес цикъл. Широкото икономическо забавяне, което преживяваме, вероятно не е нищо повече от отдръпване от изкуствено предизвиканото рязко възстановяване от блокадите заради коронавируса.

Това може да не отговаря на модела на конвенционален бизнес цикъл, но щом приемем, че не е нормален бизнес цикъл и погледнем данните през различна призма, тогава неочакваното започва да има смисъл и не е нещо, което трябва да се отхвърля като просто „шум“.