Демографският преход е определяща характеристика на много значителни промени в икономическата история. Дискусиите за раждаемостта обаче внасят усещане за обреченост, което трябва да бъде оборено, пише Bloomberg.
Раждаемостта намалява и в някои големи икономики е доста под нивата, исторически считани за желани. Това развитие или ни ужасява, или ни забавлява. Когато не са принудени да подобряват продоволствената сигурност в един пренаселен и гладен свят, политиците са призовани да планират бъдеще, в което населението се свива твърде много и функционирането на цели общности е застрашено.
Крайностите са безполезни и не могат да замъглят перспективите – жените изпитват свободата да имат по-малко деца или изобщо да нямат деца и за тях няма връщане назад. Трябва да намерим отговори, които подкрепят способността да живеем добър живот в свят, който е малко по-малък, а не празен.
Семействата стават все по-компактни. Това е неразривно свързано с просперитета. В продължение на десетилетия разговорите за броя на децата са доминирани от страховете за твърде многото уста за хранене и твърде малкото ресурси за оцеляването им. Масов глад ще опустоши планетата и законът и редът ще се разрушат – книгата „Популационната бомба“ от биолога Пол Ерлих от 1968 г., продадена в милиони екземпляри, улавя тези настроения.
Две поколения по-късно камбаните отново бият - по обратната причина. В неотдавнашен доклад Отделът за населението на ООН прогнозира преди десетилетие, че световното население ще достигне връх от 10,3 млрд. души през 2080 г. Сега ООН прогнозира, че населението ще е по-малко със 700 млн. души до 2100 г., отколкото е предвидено в предишната прогноза, която плашеше с разпад на градовете, които няма да могат да осигурят базови услуги като здравеопазване, образование и канализация.
Графика: Bloomberg
Милиардерът Илон Мъск също обяви „колапса“ на населението за сигурен. Години наред Китай беше най-населената нация и този статут допринасяше за чувството на страхопочитание, което доминираше в икономическия дискурс. Впоследствие страната предаде мантията на Индия - голям момент в демографската история, и понася удар след удар по този престиж.
Президентът Си Дзинпин приравнява голямото и разширяващо се население с уверено общество. Той иска жените да раждат повече бебета, като това се счита за национален дълг. През 2015 г. Китай отхвърли политиката за едно дете, въведена в годините след смъртта на Мао Дзедун.
Не само Пекин смесва раждаемостта и държавното управление. През 1974 г. съветникът по националната сигурност на САЩ Хенри Кисинджър предлага меморандум на висши служители, включително ръководителите на Централното разузнавателно управление и Американската агенция за международно развитие. Той иска преглед на програмите за помощ, за да прецени дали са достатъчно насочени към борбата с прогнозираното нарастване на населението, особено в развиващите се страни.
преди 1 месец Статията е в стил - премахваме пенсионните системи и всичко продължава по мед и масло отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: evlogi а твоето е класически Non sequitur аргумент... зад климатичните проюени стоят желвзни данни от университети, наса и тнт ... никой освен вас еволюционистите не е казал че света ще свърши заради климатичните промени отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец Fearmongering му казват на тва.Плашилки по нашенски.Нищо страшно няма да се случи.Нито с населението, нито с другата благодатна тема за пускане на плашилки, климатичната..Човечеството не случайно е тук и е доминиращ вид.Притежава удивителна адаптивност.Точно тази адаптивност изтърват в тезите си разните "светът свършва" шамани от типа на споменатия в статията Пол Ерлих, или пък сегашните от типа на Ал Гор .. отговор Сигнализирай за неуместен коментар