Защо Европа не може да пренебрегне предупреждението на МВФ за дълга?

Имаше основателни причини някои членове на Европейския съюз (ЕС) да настояват Международният валутен фонд (МВФ) да бъде част от „тройката“, която ръководеше националните спасителни програми по време на кризата в еврозоната. Те не само ценяха експертния опит на МВФ в подпомагането на страни, загубили достъп до пазарите на облигации, да възстановят устойчиви публични финанси. Преди всичко, МВФ беше независим, което означаваше, че за разлика от институциите на ЕС, е по-малко вероятно фондът да се поддаде на политически натиск, за да се избегнат неудобни истини, пише Euractiv.

До голяма степен благодарение на съветите на МВФ тези страни сега са сред най-добре представящите се държави в Европа. Притиснати от финансовата криза, Гърция, Португалия и Ирландия предприеха болезнени реформи в публичния си сектор, за да направят финансите си устойчиви. Като условие за третия си спасителен план Гърция например беше задължена да реформира своята пенсионна система, която преди кризата изразходваше близо една четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната всяка година – една трета от която отиваше за лицата под 65 години.

Страхът от унижението относно спасителния план на МВФ беше достатъчен, за да накара някои страни, като Испания, сами да предприемат мащабни реформи.

Еврозоната може да не е изправена пред непосредствена криза, но прозренията на МВФ сега са по-необходими от всякога. Не само че нивата на европейския дълг са много по-високи, отколкото бяха през 2010 г., но и опитите на ЕС да осигури фискална дисциплина се оказаха твърде вяли. По-важното е, че създаването на нови механизми за спешно изкупуване на облигации от Европейската централна банка (ЕЦБ) – предназначени да предотвратят повторение на последната криза – може да потиска сигналите за пазарните цени под формата на по-висока доходност по облигациите, които служат като предупредителен знак за правителствата, че дългът на дадена страна рискува да стане неустойчив.

Ето защо последното предупреждение на МВФ относно трудните решения, необходими за стабилизиране на европейските дългове, трябва да се приеме сериозно. Предупреждението се съдържа в доклад, публикуван миналата седмица, озаглавен „Как Европа може да плаща за неща, които не може да си позволи?“ .

В доклада МВФ отбелязва, че на фона на стремежите за увеличени разходи за отбрана, здравеопазване, пенсии и климат, съотношението дълг/БВП за средностатистическата европейска страна е напът да се удвои до 155% от БВП. Това може да се покачи до изумителните 190%, ако нарастващият дълг доведе до по-бавен растеж и по-високи лихвени проценти.

Това очевидно е неустойчиво.

Добрата новина е, че съществуват мерки, които правителствата могат да предприемат на национално и европейско ниво, за да намалят тази траектория на дълга чрез стимулиране на растежа.

Например, МВФ изчислява, че реформирането на националните пазари на труда, намаляването на бюрокрацията и подобряването на функционирането на капиталовите пазари биха могли да увеличат БВП с до 5 процентни пункта за развитите икономики. В същото време, реформите в ЕС за премахване на вътрешните бариери пред търговията в области като енергетиката и финансовите услуги, както и използването на общи заеми за инвестиции в европейска отбрана, енергийни мрежи и научни изследвания – както беше препоръчано от бившите италиански премиери Марио Драги и Енрико Лета – биха могли да повишат БВП с още 3 процентни пункта.

Лошата новина е, че това все пак би оставило много страни с нива на задлъжнялост далеч над това, което МВФ счита за безопасно - 90% от БВП до 2040 г. Дори след такъв амбициозен набор от реформи средното съотношение дълг/БВП би било 105%; по-умерени усилия биха го намалили само до 115%.

Това все още би принудило около една четвърт от европейските страни да повишат данъците и да съкратят разходите с над 1% от БВП за пет години, за да намалят дълга до референтното ниво. За да поставим това в перспектива, през последните 30 години малко на брой страни са успели да поддържат подобна корекция за повече от четири години.

Мрачната прогноза на МВФ съвпада с това, което казват и други анализатори. Goldman Sachs например смята, че Франция ще трябва да намали първичния си дефицит от 4% от БВП до 0% само за да стабилизира дълга си (който в момента е 113% от БВП).

Европейските страни също така не могат да разчитат на разходите на германското правителство, за да извадят икономиките си от дълговия капан. Всъщност, натрупването на заеми от страна на Берлин едва ли ще извади собствената му икономика от застоя. Morgan Stanley смята, че дори когато пълното въздействие от това се усети догодина, германският икономически растеж ще се затрудни да надхвърли 1%.

Не е чудно, че МВФ предупреждава, че за да поставят дълговете си на устойчива основа, някои страни ще трябва да се изправят пред най-голямото табу: ограничаване на мащаба и обхвата на „европейския модел“.

В повечето страни данъците вече са на границата на общественото приемане и по-нататъшните им увеличения биха могли да се окажат саморазрушителни по отношение на въздействието върху растежа. Отговорът трябва да бъде реформи на прекалено щедрите системи за социално подпомагане. Ако всички страни от ЕС приведат разходите си за елементи като здравеопазване, пенсии и образование в съответствие със средните за развитите икономики, само това би могло да генерира фискални икономии от близо 3% от БВП, смята МВФ.

Разбира се, повечето европейски лидери разбират това твърде добре. Предизвикателството е да се убедят избирателите при липса на пазарен натиск. Във Великобритания, която не се ползва със защитата на ЕЦБ, има известни доказателства, че фискалният реализъм се завръща в националния дебат преди бюджета, който ще бъде представен в края на месеца. Опасността за еврозоната е, че ако правителствата изчакат натиска на пазарите на облигации, вероятно вече ще е твърде късно.