По-силна икономика, но и по-висока инфлация прогнозира ЕК за България

Европейската комисия (ЕК) подобри прогнозите си за ръста на икономиката на България за тази и за следващата година в сравнение с последната си прогноза. Очакванията за инфлацията у нас за тази година са занижени минимално, но за сметка на това за 2026 г. се очаква значително по-бързо повишение на цените в сравнение с предишния доклад, макар и все пак да има забавяне спрямо нивата от 2025 г. Това се вижда от Есенната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на Европейския съюз (ЕС).

Прогнози за България

За тази година ЕК сега очаква инфлацията, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени, в България да се ускори до 3,5%, което е с едва 0,1 процентни пункта по-малко в сравнение с прогнозата от пролетта. За следващата година от Комисията обаче прогнозират ръстът на индекса на потребителските цени да се ускори значително повече в сравнение с предишните прогнози, достигайки 2,9% (при 1,8% в пролетната прогноза).

Според прогнозите инфлацията тази година ще се ускори вследствие на увеличението на ставките на ДДС върху хляба и ресторантите, по-високите акцизи върху тютюна и увеличението на регулираните цени на газа, отоплението и електроенергията. Освен това цените на хранителните продукти са се повишили през по-голямата част от годината поради по-високите цени на вноса.

Забавянето на инфлацията през 2026 г. ще се дължи на отшумяването на ефекта от регулирането на увеличението на цените. Очаква се обаче инфлацията в сектора на услугите и хранителните продукти да остане висока, докато цените на енергията ще останат стабилни, в съответствие с цените на суровините. По-високата инфлация на хранителните продукти се дължи както на по-високите цени на вноса, така и на нарастващите заплати на местните производители. Прогнозира се инфлацията да се ускори отново до 3,7% през 2027 г., главно поради увеличението на цените на енергията в резултат на прилагането на директивата ETS2, ако тя не бъде отложена.

По отношение на икономиката очакванията са тя да нарасне с 3,0% тази година, като за сравнение, в пролетния доклад прогнозите бяха за ръст от 2,0%. За следващата година от ЕК очакват ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се забави леко – до 2,7%, което е значително над 2,1% в доклада от пролетта.

В доклада се очаква потреблението и инвестициите да отбележат спад през втората половина на 2025 г. поради по-ниския принос на публичния сектор в отговор на по-ниските от планираните държавни приходи. През 2026 и 2027 г. се очаква растежът на частното потребление да се забави в съответствие със забавянето на растежа на заплатите и социалните трансфери. Прогнозира се, че частните инвестиции ще продължат да подкрепят растежа с подобряването на бизнес доверието в контекста на приемането на еврото. Ускоряването на усвояването на средства от ЕС, започнало през 2025 г., се очаква да продължи и през 2027 г. Приносът на нетния износ към БВП остава леко отрицателен до 2027 г.

Очакванията за държавния дълг са да нарасне до 28,5% през 2025 г., което е с 3,4 пр.п. повече спрямо пролетната прогноза, а през 2026 г. да стигне 30,6%, което също е с 3,5 пр.п. повече. За 2027 г. се прогнозира допълнително увеличение до 32,6%.

Предвижда се фискалният дефицит да остане на ниво от 3,0% през 2025 г., колкото беше и през 2024 г., макар че това е леко над предишната прогноза за 2,8% от БВП. ЕК подчертава, че за тази година нивото се дължи на увеличението на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната и вътрешната сигурност. В резултат на това растежът на разходите продължава да изпреварва увеличението на приходите въпреки усилията за подобряване на събираемостта на данъците, възстановяването на стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантски услуги и положителното въздействие на растежа на заплатите в частния сектор.

През 2026 г. натискът върху разходите от заплатите и пенсиите в публичния сектор се очаква да се успокои, а капиталовите разходи за отбрана да бъдат по-ниски, което ще допринесе за намаляване на дефицита до 2,7%. През 2027 г. обаче, на фона на втората фаза от планираните доставки на отбранително оборудване на стойност 1,2% от БВП и при липса на компенсаторни мерки, се прогнозира дефицитът да се увеличи до 4,3%.

(Продължава на следващата страница)