Руският бизнес търси държавна помощ, която може и да не получи

Все повече руски компании се обръщат към държавата за помощ и данъчни облекчения, докато Кремъл се бори с растящ бюджетен дефицит заради войната в Украйна, пише Bloomberg в материал.

Металургична лобистка група иска облекчения от акциза върху необработената стомана и данъка за добив на желязна руда, за да подкрепи намаляващата печалба. Това обаче може да коства на бюджета на страната до 10 млрд. рубли (около 129 млн. долара) на месец, според запознати с исканията, пожелали анонимност.

В същото време министерството на транспорта планира да осигури подкрепа за руските железници в размер на 65 млрд. рубли, съобщи по-рано в сряда агенция ТАСС, позовавайки се на вицепремиера Виталий Савелиев. Това е приблизително една трета от поисканите по-рано миналата година 200 млрд. рубли от държавната компания за поддържане на операциите и инвестициите си на фона на растящи разходи, ниски маржове и дългове.

Най-големият в Русия строител на имоти „Самолет Груп“ миналата седмица поиска държавна помощ от 50 млрд. рубли с довода, че така ще се избегне увеличение на цените за жилищни проекти, които в момента се строят.

Ръстът в заявленията за държавна помощ заради натиска от високите разходи по кредити и охлаждащата се икономика напомня на ефекта от световната финансова криза от 2008 г. в Русия и периода след анексирането на Крим през 2014 г. Но и в двата случая Русия бе интегрирана на международните капиталови и стокови пазари, успявайки да превъзмогне поевтиняването на рублата и резките увеличения на лихвите благодарение на резерви, трупани с години в специален фонд.

Сега Москва разполага с по-малко възможности за маневри, докато войната в Украйна, която наближава петата си година източва държавните ресурси. Икономиката се охлади за първи път миналата година от 2022 г. насам, след като властите увеличиха лихвените проценти до рекордните 21%, за да ограничат прегряването и инфлацията, намалявайки ги постепенно до 16%.

В същото време бюджетът на страната е под напрежение заради по-ниските цени на петрола и задълбочаващата се отстъпка за руското „черно злато“, а скъпата рубла допълнително ощетява приходите. Властите сега се опитват да съберат 1,2 трлн. рубли, за да подсигурят ключова бюджетна метрика.

Ликвидните резерви на държавния инвестиционен фонд на страната също наближават дъно, приемано за ключово за финансовата стабилност, което принуждава правителството да прибегне до издаване на скъп дълг, за да покрие дефицита.

Руските компании са изправени пред едни от най-тежките условия за работа от десетилетия без никакви признаци на облекчение. Санкциите разтърсиха веригите за доставки, прекъснаха достъпа до технологии и предизвикаха проблеми с плащанията, а високите лихвени проценти задушиха заемите и намалиха маржовете.

„С нарастващите бюджетни рискове е малко вероятно държавата да може да помогне на всеки, който поиска“, коментира Дмитрий Полевой, инвестиционен директор в московската Astra Asset Management.

За приоритетните сектори правителството може да разчита на субсидирани заеми, които изискват ограничени бюджетни разходи, но разширяват подкрепата чрез банково кредитиране, посочи той, прехвърляйки повече риск върху банките, които стават все по-предпазливи и имат ограничен капацитет да поемат още натиск.

„Самите компании по-често ще трябва да вземат болезнени решения за преструктуриране, намаляване на разходите, продажба на някои активи или, в случая на частни компании, може би дори смяна на собствеността“, посочва Олга Беленкая, икономист във Finam в Москва.

Министерството на промишлеността и търговията подкрепя призивите на стоманодобивния сектор и предлага да се отложат акцизите върху стоманата и данъците върху добива на желязна руда до края на 2026 г., въпреки че Министерството на финансите дори не е склонно да обмисли тази идея, казват запознати с въпроса източници. Въпреки че печалбите на водещите руски производители на стомана са намалели, те остават сред най-печелившите в световен мащаб и имат ниско дългово бреме.

Руските железници може да получат подкрепа само в рамките на бюджетните лимити, вече отпуснати на Министерството на транспорта, посочва един от източниците. „Самолет“, която в момента строи около 300 проекта с обща площ от 4,72 млн. квадратни метра, може да получи само непряка помощ, която няма да изисква допълнителни бюджетни разходи, според източника.

Пресслужбите на правителството и Министерството на финансите не са отговорили на исканията за коментар на Bloomberg.

Говорители на Руските железници и „Самолет“ също не са отговорили на исканията за коментар.

Дори силно затруднената въгледобивна промишленост на Русия не е получила пряка помощ, като вместо това правителството е избрало да позволи преструктурирането на някои данъчни плащания и да предостави облекчение за транспортните мита, каза Владислав Иноземцев, специален съветник в Института за медийни изследвания в Близкия изток. Водещият производител на въглища „Мечел“ получи отсрочка за данъчните си задължения в размер на 13 млрд. рубли миналата година.

Сектори, включително търговия на едро, строителство, тежка промишленост, целулозно-хартиена промишленост, минно дело и транспорт, които са особено чувствителни към икономическите цикли, може да потърсят помощ, според Антон Табах, главен икономист в московската кредитна агенция „Експерт РА“.

За разлика от 2009 г. обаче правителството изглежда е готово да позволи вълна от консолидация, отбелязва Иноземцев.

„Предстои период на стагнация, като по-слабите и по-малко ефективни компании вероятно ще бъдат изтласкани от пазара, въпреки че пълномащабна криза все още изглежда далеч“, каза той.