Наличните данни към момента сочат, че процесът по приемането на еврото в България протича без отклонение от предварителните очаквания както по отношение на техническия преход, така и по отношение на динамиката на цените в страната. Това посочи гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на конференция, част от събитието The World Ahead 2026 Sofia Gala Dinner, организирано от сп. "Икономист".
По думите на Радев, към настоящия момент близо 85 процента от левовете са изтеглени от обращение, а над 7 млрд. евро вече са пуснати в паричното обращение на страната.
"Банковата система, платежните инфраструктури, предприятията и помощниците се приспособиха в рамките на планираните параметри. Този резултат е отражение на натрупаната подготовка, институционалната координация и последователната комуникация с обществеността. Именно в такива моменти, когато се променят рамковите условия, се изгражда най-трайното доверие", каза той.
По думите на Радев, ценовата стабилност остава ключов компонент на общественото доверие, като поради тази причина оценките на инфлационните тенденции трябва да се основават на изчерпателни данни и строги анализи, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни възприятия.
Той цитира предварителните оценки, публикувани от Националния статистически институт и Евростат, според които въз основа на хармонизирания индекс на потребителските цени, годишната инфлация в България през януари е била около 2,3 процента, което по думите му "като цяло съответства на ценовите тенденции в еврозоната".
"На агрегирано равнище приемането на еврото не е довело до съществени допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на годината. Предварителният анализ, проведен от експерти от Европейската централна банка и Българската народна банка, показва, че преминаването към еврото е било свързано с ограничен и временен ефект върху цените от около 0,3-0,4 процентни пункта в месечната инфлация през януари", каза той.
Гуверньорът на БНБ подчерта, че този ефект е концентриран главно в конкретни категории услуги и като цяло съответства на опита на други страни, които са се присъединили към еврозоната в миналото.
Димитър Радев посочи, че е редно да се прави ясно разграничение между краткосрочните ефекти, свързани с прехода, и по-дългосрочните процеси на преобразуване на цените.
По думите му, с нарастването на доходите някои вътрешни цени, особено в сектора на услугите, имат тенденция да се повишават по-бързо от средните за еврозоната, като това е добре установена характеристика на прехода към еврото, която отразява изравняването на производителността, динамиката на заплатите и промените в моделите на потребление.
"Важният въпрос не е дали относителните цени се коригират, което е неизбежно, а дали тази корекция протича по подреден начин и се дължи на пазарните сили", каза Радев.
Той посочи, че развитието на цените трябва да бъде в съответствие с основните макроикономически фундаменти и да се осъществява в среда, характеризираща се с по-силна конкуренция и ефективни публични институции.
/БТА/


Юношите на Черно море победиха ЦСКА 1948
Хороскоп за 16 март 2026
517 случая на остри респираторни заболявания за седмица във Варна
Зеленски обвини ЕС в натиск
Иран: Не сме искали примирие
AI агенти вече водят разговори по-добре от хората
Глобалният подем на ядрената енергетика се оказва по‑скоро мит
Китайско решение за автомобилния сектор в Европа удря на камък
Възходът на „всичко друго, но не и панели“ е бъдещето на соларната индустрия
Войната с Иран може да се проточи със седмици, смята енергийният министър на САЩ
Honda се отказва от електрическия си кросоувър
Милиардер си направи писта за Формула 1 в двора
Нов двигател на Porsche сам си произвежда горивото
Защо BMW печели, докато конкурентите страдат
Нов проблем за съвременните автомобили – видимостта става все по-лоша
3 витамина за жените над 50
Камелия Нейкова: Машините, които ще се използват на изборите, ще бъдат технически изправни
Памела Андерсън, Дейвид Хаселхоф и Кармен Електра – Къде са днес звездите от „Спасители на плажа“
Ракетна атака срещу летището в Багдад рани петима
Диана Йорданова: Целта на частните фондове е да увеличат двойно доходността от втората пенсия