Атаките срещу Иран заплашват икономическия растеж на САЩ

Конфликтът между САЩ и Израел, от една страна, и Иран, от друга, хвърли сянка върху перспективите на „най-великата икономика на всички времена“ , както се изрази американският президент Доналд Търмп само преди седмица.

Цената на петрола достигна най-високото си ниво от година, а цената на акциите се срина във вторник, тъй като растат опасенията относно разрастващия се конфликт в Близкия изток, съобщава Euronews.

Икономистите обаче предупреждават, че по-широкото икономическо въздействие ще зависи от продължителността и интензивността на конфликта. Те предполагат, че едно краткотрайната ескалация би оставила само ограничена и временна следа. Продължителната конфронтация обаче може да се окаже много по-вредна.

В центъра на опасенията са 14-те до 15-те милиона барела суров петрол и една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG), които идват от Персийския залив.

Според експерти светът разполага с достатъчно петрол в краткосрочен план, защото Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Ирак са извели големи количества от Персийския залив преди атаките на САЩ и Израел.

Във вторник цената на американския суров петрол WTI се повиши с над 6,7% до 76 долара за барел. Към момента цената на Брент расте с повече от 7,2% до над 83 долара за барел.

При тези нива ефектът върху общата инфлация би бил умерен в сравнение с резките скокове на енергийните цени, които последваха руската инвазия в Украйна през 2022 г.

„Въпреки че американците, които са чувствителни към цените, няма да приемат това увеличение лекомислено, подобен ход не би повлиял съществено на икономическия растеж“, изтъква Джо Брусуелас, главен икономист в RSM.

Продължително прекъсване на доставките – особено такова, което засяга Ормузкия проток, през който преминава приблизително една четвърт от световните доставки на петрол – би могло да повиши цените на суровия петрол до над 100 долара за барел. Цените на бензина в САЩ, които в момента са средно малко под 3 долара за галон, биха могли да се покачат до 3,50 долара, предупреждават икономисти.

Това би се отразило директно на инфлацията, като същевременно би оказало ефект върху потребителските разходи и икономическия растеж.

Инфлационният натиск се задържа

Инфлацията в САЩ се е охладила от пика си след пандемията, но остава висока. Предпочитаният показател на Федералния резерв се задържа на около 3% през по-голямата част от изминалата година - над целевата стойност от 2% на централната банка - дори когато цените на бензина се понижиха през по-голямата част от 2025 г.

Подновено покачване на цените на горивата би имало верижен ефект. Авиокомпаниите, изправени пред по-високи цени на самолетното гориво, биха могли да повишат цените на билетите. Цените на доставката може да се увеличат, което ще доведе до натиск върху цените на храните.

Цените на природния газ също се повишиха на фона на опасенията относно прекъсванията на доставките в Персийския залив, като около една пета от световните доставки на втечнен природен газ преминават през Ормузкия проток.

Цените на природния газ вече се повишиха с около 10% през последната година, отчасти поради по-високото търсене на енергия при центровете за данни, захранващи системите с изкуствен интелект.

Въпреки това, икономиката на САЩ е по-малко зависима от петрола, отколкото през предходните десетилетия. Услугите представляват далеч по-голям дял от производството и заетостта, отколкото производството, което намалява уязвимостта ѝ към петролните шокове.

Рори Джонстън, основател на Commodity Context, отбелязва, че световните запаси от петрол са сравнително високи преди конфликта - за разлика от началото на 2022 г., когато веригите на доставка вече бяха обтегнати, преди руската инвазия в Украйна да доведе до рязко покачване на цените.