ЕЦБ: Преходът към еврото има ограничени ефекти върху цените в България

Въпреки опасенията сред обществеността, преминаването на България към еврото на 1 януари има ограничено и до голяма степен еднократно въздействие върху потребителските цени. Но са налични някои доказателства за корекции в цените преди приемането на единната европейска валута, изтъкват експерти от Европейската централна банка (ЕЦБ) в анализ, публикуван в блога на регулатора.

Според тях обществената подкрепа за еврото се е повишила до над 50%, тъй като предишните опасения относно повишаването на цените започват да отшумяват.

Всичко това е в съответствие с моделите, наблюдавани при предишни преминавания към еврото, изтъкват от ЕЦБ. 

Опасенията сред населението обикновено са свързани с практики за закръгляне на цените в посока нагоре, разходи около самия преход и опортюнистично ценообразуване, особено в сектори, където прозрачността и конкуренцията са ограничени.

За да намалят тези рискове, българските власти са въвели мерки, включително мониторинг на цените и инспекции, за да блокират злоупотребите. Те също така изискват от търговците да показват цените както в евро, така и в левове за цяла година (от август 2025 г. до август 2026 г.), изтъква още ЕЦБ.

Отношение на обществеността към еврото. Източник: ЕЦБ

Инфлация

Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за България през януари и февруари показва, че инфлацията, измерена като промяна в цените спрямо година по-рано, е продължила своята тенденция на забавяне. Тя се охлажда от 3,5% през декември 2025 г. до 2,3% през януари и до 2,1% през февруари.

Въпреки че годишната инфлация е стандартната мярка, която има пряко отношение към паричната политика, месечната динамика предоставя по-навременна индикация за цените. Те обаче са по-чувствителни към сезонните модели. Такива модели включват корекции на цените след празниците през януари, сезонни движения в цените на храните (особено при пресните плодове и зеленчуци) или летните увеличения на цените на пътуванията и настаняването.

Какво стои зад това?

По-внимателен анализ показва, че покачването на цените е обусловено главно от храните и услугите. Междувременно цените на енергийните и неенергийните промишлени стоки спадат в сравнение с декември.

Предвид ясно изразената сезонност на някои компоненти на ХИПЦ, ЕЦБ сравнява месечната динамика през януари т.г. с динамиката през януари за периода 2011-2021 г. Времето от 2022 г. до 2025 г. е изключено от периода на сравнителен анализ поради ускорената инфлация и честите политически интервенции, като например промените в ДДС, които могат да хвърлят сянка върху основните сезонни модели в ценовата динамика.

Това сравнение показва, че цените на услугите отчитат необичайно голямо увеличение през януари в сравнение с данните от същия месец през предходни години. В същото време динамиката при другите основни компоненти на ценовия индекс остана като цяло в съответствие с историческите модели, изтъкват от ЕЦБ.

Хармонизираният индекс на потребителските цени и основните му компоненти за България. Източник: ЕЦБ/Евростат

Ако се погледне по-задълбочено в категорията „Услуги“, цените се повишават значително в няколко области. Сред тях са редица административни, правни и други лични услуги, ресторантьорство и настаняване, здравни услуги, наеми и битови и домакински услуги. Услуги като поддръжка и ремонт, както и застрахователните услуги, секторът на отдих и услугите за лична хигиена, включително фризьорските услуги, също показват по-високо от обичайното увеличение на цените.

И все пак само януари изглежда различно. През февруари месечният растеж на ХИПЦ достига 0,2%, като всички основни компоненти, включително услугите, до голяма степен съответстват на минали сезонни модели. Само няколко позиции в сектора на услугите все още регистрират месечни увеличения над историческите средни стойности. Това са ресторантьорството и настаняването, както и информацията и комуникациите.

Всичко това предполага, че януарските увеличения са предимно краткотрайни. Досега те не са се превърнали в по-широк или постоянен ценови натиск.

Каква роля изигра въвеждането на еврото във всичко това?

За да се определи количествено потенциалното въздействие на преминаването към еврото, ЕЦБ провежда контрафактуално упражнение. Експертите приемат, че месечните темпове на растеж на цените за избрани компоненти на услугите през януари 2026 г. – тези, които показват най-големи отклонения от историческите тенденции – следват средните си януарски увеличения за периода 2011-2021 г. Според тези изчисления инфлацията в България би била между 0,3 и 0,4 процентни пункта по-ниска от действително регистрираната стойност.

Така че новата валута наистина би могла да причини леко ускорение на инфлацията. Тази предварителна оценка е в общи линии в съответствие с констатациите от по-ранни проучвания на преминаването към единната валута, които като цяло сочат леки, еднократни ефекти, концентрирани в някои части от сектора на услугите.

Експертите от ЕЦБ правят и анализ на микроданните от търговските вериги в България. Тези данни показват, че промените в цените по време на преминаването към еврото са минимални и обикновено възлизат само на няколко евроцента. Това предполага, че търговците на дребно спазват фиксирания обменен курс и законовите правила за закръгляване.

Ценова стратегия на големите търговци на дребно в България преди и след приемането на еврото. Източник: ЕЦБ

ЕЦБ изтъква, че не вижда доказателства за систематични корекции на цените в посока нагоре.

В съответствие с това заключение, делът на „атрактивните“ цени – тези цени, които продавачите смятат за привлекателни за потребителите, като например 0,99 евро – е намалял значително след приемането на евро. Оттогава този дял постепенно се е увеличил, което предполага, че търговците на дребно постепенно пренасочват цените към често използвани стойности след запетая.

Данни от предишни преходи към единната валута показват, че подобни корекции обикновено се извършват с течение на времето. Те се случват често в контекста на редовни преразглеждания на цените и развитие на разходите, а не като пряка последица от самото приемане на еврото. Изглежда, че същото важи и за България.

Иконометричен анализ обаче показва, че може да са били направени някои корекции на цените преди прехода към еврото. Модел за инфлацията в услугите показва, че средномесечната инфлация между май и декември 2025 г. може да е била с около 0,4 процентни пункта по-висока от предполагаемата от основните фундаментални показатели за разходите и търсенето.

След като стана ясно, че България ще приеме еврото, някои търговци на дребно са започнали да коригират цените си. Въз основа на тази оценка е изградена хипотетична траектория за инфлацията в услугите, за да се оцени потенциалният ефект върху общата инфлация. Като цяло резултатите показват въздействие от приблизително 0,1 процентен пункт върху общата инфлация през 2025 г.

От опасения към доверие

Въпреки че ценовите възприятия не се изменят след приемането на евро, обществената подкрепа за еврото в България се променя. Проучванията показват, че подкрепата не само надхвърля 50% през януари, но се повишава допълнително до 54% ​​през февруари, отбелязвайки подкрепа от мнозинството за първи път през последните години.

Засилването на обществената подкрепа след приемането на еврото е в съответствие с моделите, наблюдавани при предишни такива процеси в други страни. Вероятно това отразява ограничените ценови ефекти от прехода и произтичащото от това отшумяване на по-ранните опасения, заключва ЕЦБ.