Множество фактори в момента оказват натиск за увеличаване на публичните разходи в Европа - от необходимостта за повишаване на бюджетите за отбрана на страните членки на НАТО, до нуждата от нови разходи в средносрочен план, свързани със застаряването на населението, пенсии, здравеопазване и др. Затова е важно мерките на правителствата за подпомагане на гражданите и бизнеса срещу последиците на енергийната криза заради конфликта в Близкия изток да бъдат прецизно насочени и временни. Това коментира Алфред Камер, директор на департамента за Европа на Международния валутен фонд (МВФ) за БТА в рамките на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
За да се отговори на тези фактори, са необходими ресурси, които могат да бъдат осигурени чрез съкращаване на неефективните разходи, преоценка на приоритетите и премахване на някои програми или чрез разширяване и увеличаване на данъчните постъпления, посочва той.
Ако страните не си оставят резерви, съществува опасност да се стигне до ситуация, при която капацитетът на правителствата да реагират на нови шокове ще се окаже изчерпан. В такъв случай, при опит да изтеглят заем от капиталовите пазари, те могат да чуят "вече не сте надежден кредитополучател", предупреждава експертът на МВФ. Затова е важно да се поддържат фискални буфери, да се приоритизират разходите, да се проявява повишено внимание и да не се разхищават пари в отговор на настоящия шок.
Досега мерките, обявени в Европа, възлизат на 0,2 процента от БВП, което е сравнително малко число. Трябва обаче да се прояви повишено внимание, тъй като настоящият шок би могъл да продължи по-дълго, да се задълбочи и да наложи по-големи разходи, допълва той.
Важно е също така правителствата да обясняват какво могат и какво не могат да направят и населението да разбере това послание, подчерта Камер.
Прогнози и поуки от предишната криза
Прогнозата, разработена от МВФ преди избухването на войната в Близкия изток, е за по-силен от очакваното импулс към икономически растеж - както за еврозоната, така и за страните от Централна, Югоизточна и Източна Европа (ЦЮИЕ). След началото на конфликта обаче прогнозата бе понижена - въздействието на войната за еврозоната се изразява в понижение от 0,3 процентни пункта (пр. п.) от растежа за тази година и 0,2 процентни пункта за следващата година. За страните от ЦЮИЕ намалението е, съответно, 0,3 процентни пункта за 2026 г. и 0,1 процентни пункта за 2027 г. при едновременно повишаване на очакваната инфлация - с 0,9 пр.п. за текущата и 0,5 пр.п. за идната година.
Същевременно несигурността, породена от все още многото неизвестни около конфликта, остава висока. Това поставя политиците в трудна ситуация в усилията им да смекчат ефекта върху населението, отбелязва директорът в МВФ.
Според пороучване, проведено от на Фонда, от 70 до 80 процента от мерките, които се въвеждат в момента в Европа, не са целево насочени. Това поставя предизвикателство пред паралела с предишната енергийна криза на континента, която настъпи със спирането на доставките на руския газ след началото на войната в Украйна. Тогава Европа изразходва еквивалента на 2,5 процента от БВП за подкрепа на гражданите и бизнеса чрез фискални мерки, между 70 и 80 процента от които бяха нецелеви.
Когато се въвеждат пакети за всеобщо енергийно подпомагане обаче, голяма част от средствата отиват при по-заможните домакинства, тъй като те имат значително по-високо енергийно потребление - както за транспорт, така и у дома. Това означава, че при липса на целево насочване по-голямата част от средствата, отпуснати от държавата, отиват при по-заможната част от домакинствата, които всъщност нямат нужда от тях.
За сравнение, при насочване на помощта към 40-те процента от населението с най-ниски доходи, финансирането би се равнявало на едва 0,9 процента от БВП, цитира Камер друго проучване.
Много от въвежданите мерки също така се опитват да ограничат ценовия ефект, което МВФ препоръчва да не се прави. Това изкривява ценовия сигнал и предотвратява логичната реакция на търсенето - т.е. намаляването на потреблението на енергия, което е желателно в ситуация като настоящата, обяснява експертът на МВФ.
Същевременно в редица страни все още са в сила "временни" мерки, въведени заради шока от кризата с руския газ, разразила се през 2022 г., допълва той.
Бизнес моделът на Централна, Южна и Източна Европа е под натиск
Страните от региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа през последните две десетилетия постигнаха "фантастично развитие, особено тези, които влязоха в Европейския съюз (ЕС)", включително по отношение на жизнения стандарт и доходите, отбелязва Камер.
(Продължава на следващата страница)


34-годишен открадна кутия с дарения от магазин в центъра на Варна
Депутатите приеха на първо четене втората порция мерки за овладяване на цените
Как преминаха разговорите между Тръмп и Си Дзинпин?
Във Варна ще строят нова ясла в район "Младост", ремонтът на ДЯ "Щурче" започва през юли
Отстраняват кмета на район "Одесос" ако се докаже злоупотреба с власт
Тръмп към Си: Имаме фантастични отношения
Защо ЕЦБ вероятно няма да повиши лихвите през юни
Сенатът одобри Кевин Уорш за председател на Фед в оспорвано гласуване
Mythos може да е заплаха, но AI ускорява еволюцията на банковите услуги
Капитал има, но не и навик: защо българите рядко инвестират у нас
Chery се връща към това, от което VW се отказа
Всяка десета кола e манипулирана – внимавайте с тези модели
Вижте кой ще внася автомобилите на Ebro в България
Китайци искат да правят електромобили с Maserati
Трик с пластилин почиства боята перфектно
Производители искат ДДС за родни плодове и зеленчуци в рамките на 6-9%
На първо четене: Глобите за необосновани цени ще стигат до 100 000 евро
Отменят извънредното положение в Унгария, въведено преди 4 години
Над 3 кг златни накити в тайник в кола заловиха на „Лесово“