Последиците от войната в Близкия изток едва сега започват да се усещат

Пазарите залагат, че войната с Иран е приключила, но дори и това да се окаже вярно, икономическите ефекти от конфликта ще се усещат с месеци, а може би дори с години.

По-голямата част от вниманието на света е фокусирано върху непосредствените ефекти от конфликта – военни атаки, прекъсване на корабоплаването, санкции. Най-дестабилизиращите ефекти от войната в Персийския залив обаче не се развиват в реално време, пише Investng.com.

Тези ефекти се усещат със закъснение и се отразяват в намаления износ на природен газ, петрол и ключови селскостопански суровини. Това забавяне във времето за транзит предполага, че световната икономика едва е започнала да усеща последиците от свиването на износа от региона.

„Войните имат свойството да разкриват скритата архитектура на света“, пише Комфорт Еро, президент и главен изпълнителен директор на Международната кризисна група. „Забелязваме тесните проливи, крехките гранични точки, невидимите сделки, които поддържат ежедневието непокътнато, само когато започнат да се провалят. Днес Ормузкият проток е едно такова място“, добавя Еро.

Изнасяният от Персийския залив петрол обикновено достига до основните пазари в Европа, Азия и Северна и Южна Америка за 30-45 дни. Когато конфликтът наруши производството или корабните пътища, въздействието не е мигновено. Вместо това светът изразходва съществуващите запаси, докато потокът от нови доставки бавно намалява. Когато недостигът стане видим на пазарите, основният проблем вече се е влошавал от седмици.

Рязкото намаляване на производството и износа на петрол миналия месец е първият знак, че прекъсването на световните доставки започва да се отразява. Добивите на ОПЕК спадат с 27% през март, което е рекорд за картела. Перспективите за бързо възстановяване изглеждат мрачни, дори ако настоящото прекратяване на огъня се запази.

В най-добрия случай на държавите от Персийския залив ще са им необходими месеци, за да възстановят производството до нормални нива, прогнозира шейх Наваф ал-Сабах, главен изпълнителен директор на Kuwait Petroleum Corp.

Междувременно изоставането в износа на енергоносители насърчава подвеждащата илюзия за стабилност, тъй като вниманието се измества към намаляването на военните атаки. Само че последиците от войната ще се видят далеч в бъдещето.

Люк Громен, президент на Forest for the Trees, изследователска агенция, наскоро отбеляза, че седем седмици след началото на конфликта Ормузкият проток остава затворен. „Проблемите с веригата на доставки едва сега започват да се натрупват“, казва той.

Като пример той посочва Toto, японски производител на бани, който е спрял новите поръчки за своите сглобяеми структури поради недостиг на материали, тъй като войната с Иран продължава да натоварва световната верига на доставки.

Що се отнася до американската селскостопанска индустрия, сезонът на засаждане приключва след около шест седмици. Покачващите се цени на торовете заради конфликта принуждават фермерите да избират измежду намаляване на засадените площи или финансов удар.

Проучване на Американската федерация на фермерските бюра съобщава, че „близо шест от 10 фермери съобщават за влошаване на финансите, което отразява нарастващите разходи за торове и горива по време на пролетния сезон“.

Въпреки че малка част от търговския трафик отпреди войната премина през пролива през последните дни – подобрение спрямо почти пълното затваряне през предходните седмици, не е ясно колко бързо ще се възстанови износът.

„Дори ако протокът се отвори отново скоро, основното напрежение, свързано с доставките и логистиката, причинено от затварянето на водния път, вероятно ще продължи да се усеща с месеци“, отбелязва Атлантическият съвет.

„Голяма част от капацитета за рафиниране на петрол в региона е повреден или унищожен по време на конфликта, а инфраструктурата, необходима за преработка и износ на стоки, може да отнеме години, за да бъде напълно възстановена“, добавя Атлантическият съвет.

Петролът не е единственият износ в риск. Персийският залив е основен доставчик на втечнен природен газ, амоняк, карбамид и други нефтохимически суровини, необходими за световното производство на торове. Продължителното прекъсване на тези потоци заплашва веригите на доставки на селскостопански продукти далеч отвъд региона.

Забавяне дори от няколко седмици в доставките на суровини може да доведе до намалена наличност на торове, по-ниски добиви и по-високи цени на храните месеци по-късно.

Влиянието на войната върху петролните суровини и торовете е бавно развиваща се ударна вълна. Светът все още е в ранна фаза, буфериран от запасите и доставките отпреди конфликта. Намаленият износ от Персийския залив ще окаже нарастващ натиск върху цените на енергията, производството на храни и световната икономическа стабилност.

Така че реалните ефекти от войната не са зад гърба ни, а едва започват да се проявяват.