IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Как да решим поликризата?

В нашия взаимосвързан свят не трябва да подхождаме към проблемите изолирано

09:10 | 03.12.22 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Добре дошли в „поликризата“ - свят, в който, както казва историкът Адам Тууз, „икономическите и неикономическите шокове“ са преплетени, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф. Имаме инфлационен шок, който произтича от смущенията, причинени от пандемията; отговорите чрез политики на тази пандемия; и енергиен шок, причинен от война. Тази война от своя страна е свързана със срива в отношенията между великите сили. Бавният растеж, нарастващото неравенство и прекомерната зависимост от кредитите подкопаха политическата стабилност в много демокрации с високи доходи. Кредитният бум доведе до голяма финансова криза, чийто резултат включваше десетилетие на изключително ниски лихвени проценти и следователно още по-голяма финансова нестабилност в световен мащаб. Към тези шокове се добавя и заплахата от изменението на климата.

Наистина е удобно да мислим за света посредством интелектуални силози, фокусирайки се последователно върху макроикономиката, финансите, политиката, социалната промяна, болестите и околната среда, изключвайки останалите. В един сравнително стабилен свят това може дори да работи добре. Освен това алтернативата да се мисли за взаимодействията между тези аспекти е твърде трудна. Но понякога, както сега, тази алтернатива става неизбежна.

Това че всичко зависи от всичко останало не е само теоретично вярно. Това е истина, която вече не можем да пренебрегваме на практика. Както моята колежка от FT Джилиън Тет често предупреждава, силозите са опасни. Трябва да мислим системно. Икономистите трябва да отчитат как икономиката е взаимосвързана с други сили. Навигирането в днешните бури ни принуждава да развием по-широко разбиране.

Това не е аргумент срещу детайлния анализ на отделните елементи в картината. Икономистите все така трябва да гледат внимателно нещата, за които имат познание, защото те са едновременно сложни и важни сами по себе си. По този начин данните и анализите в най-новата Икономическа перспектива на ОИСР продължават да бъдат както безценни, така и просветляващи. Но те неизбежно пропускат и жизненоважни аспекти.

Помислете тогава какво ни казва докладът за икономическата ситуация.

Първо, самата енергийна криза е наистина огромна. Делът от БВП на членовете на ОИСР, изразходван за крайна употреба на енергия, е близо 18 процента, двойно повече от този през 2020 г. В Европа увеличенията трябва да са много по-големи. За последен път съотношението беше толкова високо в началото на 80-те години, по време на петролния шок, причинен от нахлуването на Саддам Хюсеин в Иран.

Второ, инфлационният натиск е едновременно силен и повсеместен. Отново, тук има ехо от инфлацията в началото на 80-те години, която последва високата и променлива инфлация от 70-те. Днес шокът в цената на енергията, причинен от войната в Украйна, последва негативните шокове в предлагането и положителните в търсенето, предизвикани от Covid. Тази комбинация от шокове в търсенето и предлагането, с големи намаления на реалните заплати и загуби на национален доход в страните нетни вносителки на енергия, прави работата на централните банки изключително трудна.

Трето, вероятно ще има рязко забавяне на глобалния икономически растеж през 2022 и 2023 г. За втората година той се очаква да бъде 2,2 процента. Освен това по-голямата част от този растеж ще бъде генериран от азиатските икономики. Икономиките на Великобритания и Германия се прогнозира да се свият леко, докато тези на еврозоната и САЩ се очаква да нараснат само с 0,5 на сто.

Четвърто, въпреки че това, не изненадващо, е неприятна картина, тя може да се окаже много по-лоша. Енергийната перспектива сама по себе си е много несигурна, със значителен риск запасите от газ в Европа да бъдат по-малки през следващата зима, особено ако зимите са студени или вносът на втечнен природен газ е твърде малък. Повишаването на лихвените проценти може да предизвика повече финансови катаклизми и по-дълбоки икономически спадове, отколкото се предвижда сега. Недостигът на храна може да причини по-голяма болка в развиващите се страни от очакваното, особено в условията на финансово рестриктивна среда.

Мнението на ОИСР, което аз споделям, е, че централните банки не трябва да приемат достигането на пик при инфлацията като знак, че работата им е свършена. От съществено значение е инфлацията да бъде твърдо върната под контрол. В този контекст също така е жизненоважно фискалната политика да бъде насочена към подкрепа на най-тежко засегнатите от високите цени на енергията. Също толкова важен е и натискът за разширяване на предлагането на възобновяема енергия и подобряване на енергийната ефективност. Това е „домашният фронт“ в конфликта на Европа с Русия.

Но дори това не е пълната картина. Други елементи са възможното развитие на самата война в Украйна и това, което е необходимо, за да се доведе тя до задоволителен край. На следващо място е въпросът как Китай ще избяга от капана на политиката си за нулев Covid. Накрая, но не и по значение, е намирането на начини за подпомагане на развиващите се страни да преминат през техните надвиснали финансови проблеми, като същевременно се подкрепя климатичният им преход.

Въпросът е, че трябва да анализираме в рамките на отделните силози, като същевременно ги анализираме и системно. ОИСР похвално създаде през 2012 г. звено, наречено Нови подходи към икономическите предизвикателства (NAEC), за да направи това. Както се отбелязва в най-новия и очевидно окончателен доклад на това звено, трябва да анализираме взаимодействията между социалните, икономическите, политическите, геополитическите, здравните и екологичните развития при адресирането на предизвикателствата, пред които сме изправени. Човечеството е създало толкова взаимозависим свят, че не е възможен друг подход. Разбира се, той е труден, тъй като със сигурност ще подразни професионалните експерти, работещи комфортно в своите силози. Но след финансовата криза и особено през последните три години стана ясно, че подобна ограниченост е глупост. Тя по-скоро ще е изцяло погрешна, отколкото приблизително права.

И така, какво постигна ОИСР чрез това начинание? Някои казват, че го „затваря“. Това би било грешка. Ако NAEC не са достатъчно добри, нека ги подобрим. Светът, който познаваме сега, не се дели на ясно очертани силози. Следователно нашето мислене не трябва да остава капсулирано в тях.

Последна актуализация: 09:09 | 03.12.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

1
rate up comment 0 rate down comment 0
Tikva007
преди 2 месеца
Някой разбра ли, какво иска да каже с толкова много думи авторът на статията, та ако ще и да е Мартин Уулф от FT? Още по-лошо, че и на такова ниво вече нищо смислено не може да се напише и прочете. Духът на цялото съчинение и единственото внушение, което остава като послевкус, след прочитането му, е един лаф от далечния соц: *Дайте, другари, да дадем!*.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още