Зеленски: Не трябва да има табута за доставките на оръжия за Украйна

Не трябва да има табута по отношение на доставките на оръжия за Украйна, каза украинският президент Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение по повод 339-я ден от началото на войната в Украйна. В него той коментира обстрела с ракети С-300 в жилищните части на гр. Константиновка (Донецка област) от събота (28 януари) сутринта. Ракетите са попаднали в четири жилищни сгради и хотел, при което са загинали трима души, а 14 са ранените.

"Украйна се нуждае от далекобойни ракети, за да може да елиминира възможността окупаторите да разположат своите ракетни остановки далеч от фронтовата линия и оттам да унищожават украинските градове с тях", каза Зеленски.

С -300 е ракетна система за отбрана, но Русия ги използва за нападение в тази война, макар че не се отличават с висока точност. Ракетите са с далекобойност около 100 километра, движат се с много висока скорост и с балистична траектория. По тази причина украинските противовъздушни системи за отбрана не могат да ги засекат и дори не може да бъде обявена въздушна тревога и хората да слязат в укритията.

След като преди дни стана ясно, че исканията на Киев за танкове са вече удовлетворени, в страната коментираха, че следващата крачка ще бъдат далекобойни ракети и изтребители. Анализатори коментираха, че следващата - девета, среща на министрите на отбраната на НАТО по темата Украйна, т.нар. формат "Рамщайн", ще бъде "авиационна". Този път срещата ще бъде в централата на Алианска в Брюксел, а не както досега в германската база "Рамщайн".

Един от съветниците в Офиса на президента - Михайло Подоляк, коментира, цитиран от Bloomberg, че се водят разговори със западните партньори за самолети и далекобойни ракети и преговорите "се движат бързо".

През изминалата седмица Украйна най-накрая получи заявки за доставка на западни танкове, за които настоява от месеци - германските Leopard, американските Abrams и британските Challenge 2, както и евентуално френски Leclerc, чиито доставки в момента се анализират от президента Еманюел Макрон. Според изчисленията на украинския посланик във Франция Вадим Омелченко западните партньори ще доставят на Украйна 321 танка.

Украйна вероятно има повече танкове от някои европейски държави, призна преди дни Володимир Зеленски в интервю за Sky News. Той обаче обясни, че страната му има нужда от още модерна техника, за да се противопостави на огромното количество танкове, което е изпратила Русия, както и от по-модерни от своите танкове, за да може да мине в настъпление.В репортаж на ВВС танкови екипажи от Украйна разказват, че танковете, които управляват, често са по-стари от самите тях.

Руската армия започва да замества ЧВК "Вагнер" край Бахмут

През изминалото денонощие рускието военни са извършили 1 ракетен удар, 32 въздушни и 65 обстрела с артилерия основно по гражданска инфраструктура в Донецка и Херсонска област, отчитат от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в своя отчет за 339-я ден от началото на войната. Продължават нападателни действия на руснаците в направленията Бахмут, Авдеевка и Новопавловск. В Купянск, Лиман и Херсонска област в офанзива са украинците.Руски източници съобщават за настъпление на украинската армия и в Кремена, но ВСУ не потвърждава информацията.

Института за изследване на войната (ISW) пише в своя анализ за войната, че се наблюдава замяната на воюващите от ЧВК "Вагнер" от руската "конвенционална" армия в боевете край Бахмут. Анализаторите коментират, че силите на армията на Евгений пригожин са изчерпани с превземането на Соледар в средата на януари.

С щурма си от последните седмици руските военни опитват да си върнат предимството в Донбас - целта беше поставена от новия главнокомандващ на операцията - ген- Валери Герасимов на 22 декември - превземане на Донецка област в административните ѝ граници. В изпълнение на тази задача руските военни превзеха Соледар и в момента настъпват към Бахмут и Вухледар, който безуспешно опитаха да завземат през октомври 2022 година.

В ISW изразяват съмнение, че Русия ще бъде способна на повече от една по-мащабна офанзива през тази пролет. Тактиката ѝ от началото на войната включва използването на масирани артилерийски обстрели по населените места около целите, които искат да превземат (например през лятото около Северодонецк и Лисичанск, а сега и при битката за Бахмут) и обкръжаване на целта. Не се използват комбинирани методи и въоръжение за офанзивата, а се разчита на масова "човешка вълна" напред, при която се търпят и големи загуби.Това се наблюдаваше основно при атаките на ЧВК "Вагнер", чийто състав до голяма степен е съставен от затворници.

Войната и олимпийските игри нямат допирни точки

Спортисти на Русия и Беларус не бива да бъдат допускани на олимпийските игри, дори и под неутрален флаг, настояват украинските власти. Международният олимпийски комитет (МОК) коментира преди ден, че разглежда въпроса да допусне състезатели от двете страни, които не подкрепят агресията и ще се състезават под неутрален флаг.

Войната и Олимпиадата нямат допирни точки, заяви обаче Володимир Зеленски. Той коментира, че е започнал разговори с представители на международни спортни комитети, за да бъде защитен спортът от "пропагандиското влияние на една държава терорист".

Olympic principles and war fundamentally oppose each other. Russia must stop aggression and terror, and only after it will be possible to talk about Russian participation in the Olympic movement.

? Nikolay Synelnykov pic.twitter.com/KrMuWHXdVP

— Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) January 28, 2023

Украинският държавен глава каза още, че украинските олимпийци днес защитават страната си, а сред убитите има много хора, които са могли да покажат своя потенциал на света. За него допускането на руски и беларуски спортисти на състезания означава оправдание на агресията.