Космическото издигане на Илон Мъск до върха на американската политика като "цар на ефективността" стана причина за силно безпокойство в Европа и не само заради неговите тиради в социалните мрежи срещу брюкселските правила. Бившият германски канцлер Ангела Меркел нарече спойката между Мъск и Доналд Тръмп изключително тревожна, като посочи с пръст конкретно господството на Мъск в космическата индустрия. Страхът е оправдан, но соченето с пръст не е достатъчно, пише колумнистът на Bloomberg Лионел Лорен.
Космическата компания SpaceX на Мъск на стойност 210 млрд. долара има уникална сила, дори по-голяма от неговите туитове. Ракетите на компанията за многократна употреба по същество монополизираха пазара на комерсиални изстрелвания, който някога беше предвождан от Европа. Нейните 6000 сателита Starlink, предлагащи високоскоростен интернет от всяко място, промениха хода на войната в Украйна, където бойното поле е изпълнено с дронове.
Държавни представители са в паника, че конфликтът на интереси на милиардера ще изостри една опасна зависимост – по време на дискусионен панел в Париж миналия месец председателят на антикартелната служба на Германия Андреас Мунд подчерта влиянието на Мъск върху Starlink и призова технологичните регулатори за смелост, като каза, че не може един човек да притежава правомощия с мащабите на тези на държава.
И все пак космическите успехи на Мъск са подпомогнати и от неуспехите на Европа да се адаптира и да бъде конкурентна. Съперниците на SpaceX показаха, че са в сляпа точка на пазара: Европа няма ракета носител за многократна употреба, която да нарече своя собствена, след като реши да не използва технологията преди десетилетие.
Бизнеси като сателитната телевизия страдат в ерата на стрийминга като Netflix Inc., докато пазарите като тези за морски и самолетен Wi-Fi са изкушени от по-достъпния и лесен за инсталиране комплект на Starlink. Разрушителното въздействие на падащите цени продължава дори на фона на вълната от сливания, които се увеличават: Intelsat със седалище в Люксембург, която бе придобита от SES, отчете 9,4% спад в приходите за третото тримесечие при понижение от 13,7% на приходите от услуги за самолети. Цената на акциите на базираната в Париж Eutelsat Communications SACA, която се сля с британската OneWeb, падна до 19-годишно дъно.
Докато Европа се чуди как да навакса, Starlink прибавя нови успехи към своята 4-милионна абонатна база. Авиокомпания Air France-KLM – частично собственост на френското правителство – през септември обяви сделка със Starlink за предлагане на високоскоростен Wi-Fi на своите полети от следващото лято. Същия месец Starlink обяви сделка с американската United Airlines Holdings, Inc. Управляващият директор на Novaspace Нейтън де Рюитер каза, че Starlink е в състояние да подобри и увеличи своя продукт, докато пуска повече сателити.
Въпреки че доброто изграждане на ракети очевидно не е причина да позволявате натрупването на такава власт в ръцете на един човек, Starlink остава страхотен продукт и по-належащо за Европа трябва да е създаването на жизнеспособна местна алтернатива. Особено като се има предвид, че шефът на Amazon.com Джеф Безос е най-сходната на Мъск алтернатива на хоризонта.
Изводът от оплакванията на хора като Меркел е, че това може да наложи процес на разбуждане – при условие че ударението е върху технологиите, а не само върху регулациите.
Предстоят повече държавни разходи покрай забавения проект IRIS, като в същото време нови стартъпи се насърчават да разработят свои собствени устройства.
Да се надяваме, че комбината на Тръмп и Мъск също така ще убеди сдържаните европейци да подражават и на друг двигател на успеха на SpaceX: дълбоките, големи капиталови пазари, способни да финансират и увеличават мащаба на по-рисковите начинания.
Ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард каза през ноември, че очевидното технологично изоставане на Европейския съюз и задаващите се търговски мита правят съюза на капиталовите пазари наложителен. Може би по-голямо безпокойство от геополитическата сила на Мъск е тенденцията на Европа да действа само в моменти на криза – друго нещо, за което Меркел може да знае едно-две неща.