Преди 25 години Европейският съюз (ЕС) реагира с възмущение на перспективата крайнодесният политик Йорг Хайдер да влезе в правителството на Австрия. Този път обаче реакция няма.
Крайнодесният Херберт Кикл е в позиция да стане следващия австрийски канцлер и реакцията на лидерите на ЕС досега беше да се усмихват, да го търпят и да се надяват, че няма да нанесе твърде много щети, колкото позициите му предполагат, че може, пише Politico.
Отминаха дните, когато лидерите на ЕС, уверени в необходимостта да поддържат центристките ценности на блока срещу крайни позиции, разгръщаха най-тежките му оръжия срещу страни членки, обвинени в нарушаване на правилата. Медията припомня, че Брюксел санкционира Австрия през 2000 г. и откри процедура по член 7 от Договора за ЕС срещу Полша през 2017 г.
Сега най-тежкият протест, с който Кикл може да се сблъска, ако поеме канцлерския пост и се присъедини към лидерите на предстояща среща в Брюксел, е някакъв неудобен език на тялото и хладен прием.
Вероятното приемане на крайнодясната Партия на свободата в лоното - коалиционните преговори между Кикл и дясноцентристката Австрийска народна партия продължават във Виена, бележи края на прочутия европейски „санитарен кордон“ - защитната стена, която не позволяваше на десните популисти власт където и да било в Европа в продължение на десетилетия.
Наскоро временният канцлер на Австрия Александър Шаленберг посети в последния момент Брюксел, за да увери партньорите си относно бъдещето на страната. Той коментира пред Brussels Playbook: „Австрия е и ще остане надежден, конструктивен и силен партньор в Европейския съюз и по света”.
Въпреки опасенията относно посоката на австрийската политика при Кикл, двама дипломати от ЕС, пожелали анонимност, за да коментират евентуалните дипломатически последици, казват, че е малко вероятно лидерите на страните членки да подадат някакъв официален протест срещу Виена, ако той стане канцлер.
Протест срещу крайната десница в Австрия. Снимка: Bloomberg
Подобно беше и отношението към Унгария след срещата на премиера Виктор Орбан с руския президент Владимир Путин в началото на ротационното председателство на Будапеща на Съвета на ЕС през втората половина на 2024 г. Унгария не се сблъска с особени протести, освен че съветът по въпросите на отбраната не се състоя в страната.
Дипломат от ЕС коментира, че съюзът трябва да обмисли стартиране на процедура по член 7 срещу Унгария и Австрия, за да изпрати сигнал до Франция, където крайнодесният лидер Марин льо Пен отново ще се кандидатира на президентските избори през 2027 г.
Малко вероятно е обаче Брюксел да наложи допълнителни дисциплинарни мерки срещу Унгария или Австрия, като европейският комисар по върховенството на закона Майкъл Макграт коментира пред медията през декември, че Будапеща винаги може да се промени в положителна посока.
След скока в подкрепата за крайнодесните партии по време на изборите за Европейски парламент (ЕП) през миналата година защитната стена, която традиционно пречи на основните партии дори да изглежда, че си сътрудничат с популистки десни или леви групи, бързо се срина.
Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен изненада много представители на ЕС, когато каза по време на дебат, организиран от Politico и университета в Маастрихт, състоял се през 2024 г., че е готова да работи с италианския премиер Джорджа Мелони.
Манфред Вебер, председател на дясноцентристката Европейска народна партия, към която принадлежи Фон дер Лайен, по-рано каза, че партията се противопоставя на работата с всяка група, която не е „проевропейска... проукраинска... [и] подкрепяща върховенството на закона.”
Лидерката на партията „Братя на Италия“ Мелони смекчи позициите си против ЕС, откакто пое властта в страната, което подейства като прикритие на лидерите на ЕНП. Същото не може да се каже обаче за Орбан или словашкия премиер Роберт Фицо, който прегръща Путин и рутинно атакува съюзника на ЕС Украйна.
Що се отнася до Кикл, според дипломати той е „строг идеолог“, който може да се окаже по-труден за управление от Орбан, дори ако като австрийски лидер теоретично е ограничен от коалиционно споразумение.
„Това, което се случи с Йорг Хайдер, вече не може да се случи“, коментира Франк Фуреди, изпълнителен директор на подкрепяния от Орбан мозъчен тръст MCC Brussels. За Милан Ник, старши научен сътрудник в Германския съвет за външни отношения, ръстът на броя на десните популисти в Европейския съвет ще има по-широко въздействие върху политиките на блока.
Ерозиращата защитна стена е видима и в Комисията, където член на десните Европейски консерватори и реформисти и съюзник на Мелони Рафаеле Фито беше назначен за вицепредседател въпреки протестите на левицата и Зелените. В ЕП пък бившият полски премиер Матеуш Моравецки коментира през декември, че ще си сътрудничи с групата на ЕНП и Патриотите за Европа по икономически въпроси.
Сред националните правителства границата между десните популисти и консервативните лидери до голяма степен е изчезнала. Популистките партии подкрепят лидерите в Швеция, Финландия, Хърватия, Италия, Нидерландия и Чехия.
Във Франция партията „Национален сбор“ на Льо Пен не е в правителството, но има значителна власт над кабинета. Дори в Германия, където поради историята на нацизма много политици не искат да работят с крайната десница, все пак се появиха признаци на местно сътрудничество сред основните партии и крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD). Когато дясноцентристките законодатели в източната германска провинция Тюрингия искаха да намалят местния данък върху имотите, те го направиха с подкрепата на AfD.
Крайнодясната популистка партия в момента е на второ място преди федералните избори, които ще се проведат на 23 февруари.
„В този момент коя държава няма десен популист в правителството, с когото да се съобразява?“, пита дипломат от ЕС. По думите му, всичко се свежда до прагматичност и практичност, а не до морал.