Може ли Канада да се присъедини към ЕС? Малко вероятно, но не и невъзможно

Членството в Европейския съюз (ЕС) не е в бюлетината на решаващите парламентарни избори в Канада, които ще се проведат по-късно този месец, но проучванията показват, че канадците са заинтригувани от идеята за присъединяване към блока.

Докато американският президент Доналд Тръмп променя отношенията на САЩ със северния им съсед чрез вихър от наказателни мита и агресивни публикации в социалните платформи, канадците се чудят дали трябва да потърсят нови, по-надеждни съюзници, пише Politico.

В скорошно социологическо проучване цели 44 процента от канадците посочват, че подкрепят идеята за членство в ЕС, в сравнение с едва 34 на сто, които отхвърлят идеята.

Водещият говорител на Европейската комисия (ЕК) Паула Пиньо отбелязва, че Брюксел се радва от „резултатите от подобно допитване“, но потвърди, че само европейските държави отговарят на условията за членство, съгласно договорите за управление на блока.

Но макар присъединяването на Канада към ЕС да звучи пресилено дори за Комисията, експерти от ЕС посочват, че подобна маневра всъщност не е невъзможна.

„Канада със сигурност ще се класира“

Казусът за Канада като 28-ма членка на блока изглежда се основава главно на вибрации.

Въпреки че са разделени от Атлантическия океан и хиляди километри, Канада и ЕС споделят много общи интереси: силни икономически връзки, споделени демократични ценности и, разбира се, главоболието, което администрацията на Тръмп им причинява.

Това повдига въпроса - като се има предвид, че Пиньо посочва терминологията в член 49 от Договора за ЕС, който гласи, че "всяка европейска държава ... може да кандидатства да стане член на Съюза" - има ли нещо извън основната география, което прави една страна европейска и може ли Канада да се класира?

„Да си европеец е по-скоро състояние на ума“, изтъква пред Politico Жизел Босе, професор по политическите науки в университета в Маастрихт. „Правно и формално европейската държава всъщност не е дефинирана и гледайки в миналото, сме имали европейски държави, които по някакъв начин не са ограничени до европейския континент“, подчертава Босе, добавяйки, че страните от ЕС разполагат с територии в Карибите, Тихия океан и Арктика.

Тя нарича канадците „специални европейци, по някакъв начин“ поради ред причини, включително тяхната вяра в социалната държава, техните политически и правни системи, базирани на европейски модели, както и факта, че произходът на много канадци е свързан със Стария континент.

Франк Шимелфениг, професор по европейска политика в ETH Zurich, изразява подобна гледна точка, развивайки текуща дискусия за това какво означава да си европеец отвъд географията.

„Канада със сигурност ще се класира“, коментира той, тъй като „в много отношения вероятно е по-близо до тези европейски ценности, институции и политики, отколкото много от настоящите страни кандидатки“.

В списъка с кандидат-членки влизат страни от Западните Балкани, както и Украйна и Молдова, които напредват (макар и бавно) по пътя към ЕС, но също и Турция и Грузия, където нещата са в застой поради демократично отстъпление и опасенията относно върховенството на закона.

Въпреки че някои от настроенията в Канада са благоприятни, всяко решение в крайна сметка ще принадлежи на ЕК и на самите членки на блока.

Като предупредителна бележка за всички европоддържници в Отава, когато Мароко подаде молба за членство през 1987 г., тя беше отхвърлена на основание, че не е европейска държава.

Френските фермери не одобряват това

Въпреки че някои учени от ЕС изтъкват аргументи защо членството на Канада в ЕС е възможно, други изливат студена вода върху перспективата.

Като начало, канадците ще трябва да бъдат особено сериозни по отношение на така наречената си европеизъм. Отговорите в анкетата може да са били „емоционален ход от страна на канадците“, смята Босе.

Преди да се влязат в ЕС през 2004 г., страните от Централна Европа непрекъснато представяха присъединяването си като „завръщане към Европа“, мястото на тяхната историческа принадлежност.

Канадците не са изразили подобни чувства - поне не засега.

Йън Бонд, заместник-директор на Центъра за европейска реформа, смята, че „би било изключително трудно да се твърди, че Канада е европейска страна“ поради няколко причини.

Дори и да издържи теста за така наречената европейскост, „практическата икономика“ ще попречи на това, добавя той.

"Тогава Канада ще трябва да постави митническата граница между себе си и САЩ и да приложи митата и разпоредбите на ЕС върху вноса от САЩ... Това би било невероятно икономически разрушително. Ще надхвърли всички ползи, които може да очаква да получи от членството в [ЕС] в продължение на много, много години", добавя Бонд.

Той смята, че допускането на нов член в блока ще изисква единодушие - и дори референдуми в някои страни членки, като Франция.

„Колко често френските фермери са гласували в полза на свободната търговия с други части на света? … Те са по-склонни да предотвратят това да се случи“, допълва той.

И накрая, даването на зелена светлина на членството на Канада в ЕС може да разочарова някои страни, като Турция, които стоят на опашка от десетилетия.

„Не мисля, че това е осъществимо в краткосрочен план, поради процедурите и състоянието на съюза и разширяването“, коментира Босе.

Това, което Канада може да направи, е да подобри споразумението си за икономическо партньорство с ЕС, изтъква междувременно Бонд.

Изглежда, че канадските власти вече се занимават с това. Новият министър-председател Марк Карни посети първо Франция по време на първото си чуждестранно посещение на 17 март, за да обсъди изграждането на по-силни икономически, отбранителни и търговски връзки с френския президент Еманюел Макрон.

Но той също така може да е направил фатална грешка относно всякакви дългосрочни амбиции за влизане в ЕС, когато определи Канада като „най-европейската от неевропейските страни“.

Ако Брюксел си води бележки, коментарите на Карни може да имат обратен ефект, ако Канада някога действително подаде молба за членство.