Външната политика на Доналд Тръмп се сблъсква с реалността в Украйна и Иран

Доналд Тръмп обича да говори за себе си, използвайки суперлативи и за едно нещо е напълно заслужено: нито един президент на САЩ в съвременната история не е започвал толкова много амбициозни външнополитически инициативи за толкова кратко време, пише в материал колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън. Те включват опитите му да промени условията на световната търговия, да сложи край на неразрешимите войни в Украйна и Газа, както и да спре заплахата от разпространение на ядрени оръжия в Близкия изток, без да започва война с Иран.

Ако той успее във всички тези начинания, дори и най-заклетият противник на президента ще трябва да признае способността му да донесе промяна и да сложи край там, където другите не са успявали. По същия начин привържениците на Тръмп трябва да признаят, че неговият подход може да се провали по начини, които да оставят света в неизмеримо по-лошо състояние. И това би го направило – по думите, които той отправи към Джо Байдън на Великден, „нашият най-лош и най-некомпетентен президент“.

Нещата за администрацията на САЩ изглеждат опасно близо до момент като в детското филмче за Уили Койота. Става въпрос за сцената към края на почти всеки епизод на „Шантави рисунки“, в която Койота бясно преследва Бързоходеца, но не осъзнава кога е преминал ръба на скалата и няма накъде да отиде, освен надолу. Все още има време тази администрация да стъпи на твърда почва, макар и да няма много индикации, че ще го направи, пише Чемпиън.

Да започнем с войната в Украйна. При встъпването си в длъжност преди няколко дълги месеца Тръмп очевидно вярваше, че Киев е основната пречка за прекратяването ѝ. Стратегията му изглежда е била да окаже натиск върху президента Володимир Зеленски да приеме огромното мнозинство от руските искания, както и сделка за ресурси, която би ипотекирала икономическото бъдеще на Украйна в САЩ.

Но Зеленски никога не е бил основната пречка за мира. Тази съмнителна чест се пада на президента на Русия Владимир Путин – човек, на когото Тръмп очевидно се възхищава и иска да го привлече като съюзник както срещу либерална Европа, така и срещу комунистически Китай. Руският лидер нахлу в Украйна преди три години, за да си възвърне контрола върху най-богатата колония на бившите съветски и руски империи, и той не вижда причина да се откаже от тази цел сега – особено с американски лидер в Белия дом, който толкова очевидно иска да намери приятели. Путин настоява не само всички настоящи руски териториални претенции да бъдат удовлетворени преди каквото и да е прекратяване на огъня, но и западните санкции да бъдат вдигнати, а Украйна „демилитаризирана“, така че той да може да си свърши работата по-късно.

Украйна отдавна прие условията на САЩ за безусловно първоначално 30-дневно прекратяване на огъня и заяви, че е готова да подпише искането на администрацията за контрол над всички украински природни ресурси и инфраструктурни инвестиции, плюс 50% от техните приходи, още тази седмица. Путин обаче не се съгласи на нищо. В знак за разочарованието във Вашингтон държавният секретар Марко Рубио заплаши в петък (18 април), че САЩ ще си тръгнат, ако няма напредък. Путин обяви спорно 30-часово Великденско примирие на следващия ден, за да насочи, без съмнение, вниманието обратно към Украйна.

Това е решаващ момент. Ако САЩ се откажат не само от мирните преговори, но и от защитата на Украйна, това ще отбележи огромна победа за Москва. И все пак подобен ход не би довел до мир. Вместо това би гарантирал повече мъртви украинци и повече европейска нестабилност, отколкото преди Тръмп да се намеси, защото Киев нямаше да има друг избор, освен да се бори срещу руската заплаха. Планираните за днес (23 април) преговори между САЩ, Украйна и европейските съюзници Франция, Германия и Великобритания в Лондон обаче бяха отменени и вече явно се вижда, че Вашинггон е готов да изпълни заканата си да се изтегли от мирния процес.

Това, което Тръмп и неговите приближени трябва да направят, е да възобновят доставките на оръжия за Украйна, които спряха, и да засилят санкциите срещу Москва, за да стане ясно, че нейните военни цели са непостижими, пише още Чемпиън. Единственият начин Путин да избегне ескалацията на щетите върху собствената си икономика и население тогава би бил да преговаря сериозно за трайно прекратяване на конфликта. За съжаление, тъй като Тръмп все още пази най-тежката си ярост за Зеленски, няма голяма вероятност това да се случи.

Може би най-доброто, на което можем да се надяваме, е Тръмп да се поучи от опита на администрацията в посредническите преговори с Иран. Там Тръмп също се опитва да овладее агресивните намерения на страна, която смята за съюзник, в случая Израел. Целта на Тръмп е да му се възхищават: кой нормален човек би предпочел ядрените амбиции на Иран да бъдат овладени чрез война, ако това може да стане чрез преговори? Това е вярно, въпреки че в този случай Техеран – за разлика от Киев – наистина е основната виновна страна, тъй като е финансирала и въоръжавала „Хамас“ и „Хизбула“ срещу Израел, докато е изпълнявала незаконна програма за ядрени оръжия в продължение на десетилетия.

Така че отново се намираме в решаващ момент. Тръмп изпрати своя колега предприемач Стив Уиткоф, негов личен пратеник за всичко, за да говори с иранците чрез оманските посредници. Уиткоф бързо установи, че макар иранците в сегашното си отслабено състояние да са отворени към ограничаване на програмата си за ядрено обогатяване до строго оправданото за цивилна употреба, то те няма да я изоставят напълно. Нито пък ще се откажат от производството на балистични ракети или ще прекъснат всички контакти с така наречената Ос на съпротивата – от „Хизбула“ в Ливан до хутите в Йемен – както Израел и някои от администрацията на Тръмп настояват.

Победата никога не е лесна в геополитиката, защото нациите рядко капитулират, освен ако не са принудени да го направят заради поражение. Такъв е случаят както с Украйна, така и с Иран, също и с Китай, която се противопоставя на удара на Тръмп върху нейното търговско преимущество, както и с „Хамас“ – макар и по-скоро терористична организация, отколкото държава – в Газа. Ако президентът на САЩ осъзнае този факт, поглеждайки надолу, преди да стъпи от ръба на скалата като Уили Койота, той може да забави скоростта, да приеме по-постижими стратегии и да предостави решения вместо хаос.

Не го очаквам, обаче посочва Чемпиън. Всичко, което можем да направим, е да се надяваме, че Тръмп ще се откаже от алтернативата, която е каскада от драматични провали във външната политика, които ще го оставят да бъде запомнен не като гениалния цар на сделките, който вярва, че е, а по-скоро с другия епитет, с който нарече Байдън в неделя: един „унищожителен идиот“.