Русия търси приятелството на талибаните в опит да се справи с „Ислямска държава“

Близо година след като руският президент Владимир Путин нарече афганистанските талибани „съюзници“ в противодействието на тероризма, Москва вдигна двайсетгодишната си забрана на групировката. Целта е да се подсилят връзките с Кабул, за да се удари по общ враг – „Ислямска държава“ (ISIS), разказва Bloomberg в материал.

Ходът „не е изненада“, като се има предвид, че Путин говори за нарастващо сътрудничество с талибаните по отношение на тероризма, коментира Джон Хербст, старши директор на Евразийския център към Атлантическия съвет. Тези коментари бяха „конкретно насочени срещу ISIS“, която пое отговорност за кървавата терористична атака в „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г., каза той.

Решението също ще „отвори вратата за официално признаване на талибанското правителство“, което остава парий, откакто пое властта в Афганистан преди близо четири години, посочва на свой ред Файзула Джалал, независим афганистански политически анализатор и активист за правата на човека.

Въпреки че никоя държава не е признала правителството на талибаните, което беше осъдено на международната сцена за повтарящи се нарушения на правата на човека, външното министерство в Кабул в сряда заяви, че Русия се е съгласила да приеме дипломат на ниво посланик в Москва.

Предпазливото и бавно сближаване на Русия с талибаните, които Москва обяви за терористична група през 2003 г., подчертава, че и двете страни виждат ползи в подобряването на отношенията. За Русия е от решаващо значение да се защити срещу заплахата от тероризъм у дома и в по-широкия регион на Централна Азия. За талибаните това е награда за усилията им в търсене на международна легитимност и потенциално носи чуждестранни инвестиции в подкрепа на икономиката.

Като част от тези начинания Сергей Шойгу, секретарят на Съвета за сигурност на Русия, направи посещение в Кабул през ноември и разговаря с множество високопоставени представители на властта. Русия също е една от малкото страни, включително Китай, които посрещнаха талибански дипломати в столицата си.

„Русия има за цел да изгради взаимноизгодни връзки с Афганистан във всички области, включително борбата с наркотиците и тероризма“, се казва в изявление на външното министерство в Москва след съдебното решение за легализирането на талибаните.

Кремъл не отговори на искане за коментар дали възнамерява официално да признае талибанското правителство.

Редица терористични организации действат от Афганистан, но тази, която представлява „най-голямата заплаха“ у дома и в чужбина, е „Ислямска държава Хорасан“ (ISIS-K), регионално разклонение на по-голямата групировка ISIS, според публикация на Изследователската служба на Конгреса във Вашингтон. ISIS-K пое отговорност миналата година за най-тежкото нападение в Русия от повече от две десетилетия, което уби най-малко 137 души.

Групата е създадена през 2014 г. или 2015 г., предимно от дезертьори от афганистанските талибани и групата „Терик-е талибан“, чиято цел е свалянето на правителството на Пакистан.

ISIS-K се смята, че има между 2000 и 5000 членове към април 2024 г. Националният център за борба с тероризма на САЩ описва бунтовническата група като един от „най-смъртоносните клонове на „Ислямска държава“, като посочва, че нейните бойци са убили или ранили хиляди хора в Афганистан и Пакистан.

Подобряването на връзките с Кабул обаче не е гарантирано за Москва предвид сложната история между двете страни. Съветският съюз нахлу в Афганистан през 1979 г. и води десетилетна война там срещу муджахидините, които включват някои от настоящите талибански лидери.

Въпреки че двустранната търговия се е увеличила с 18% през първите осем месеца на 2024 г. спрямо същия период на предходната година, тя остава скромна на около 227 млн. долара, според Министерството на промишлеността и търговията на Афганистан.

Нормализирането на отношенията може да увеличи икономическата активност между двете страни. Министерството на външните работи на Русия заяви в края на миналата година, че подготвя проекти в енергийния и селскостопанския сектор с талибаните, според агенция ТАСС, и до края на миналата година Афганистан стана най-големият купувач на руско брашно.

Ходът на Москва да извади талибаните от списъка с терористи може да убеди други страни в региона да последват примера. „Очаква се някои от близките съюзници на Русия в Централна Азия или в по-широка Азия да последват примера им, ако талибаните са определени за терористи там, докато други страни, особено на Запад, най-вероятно ще го пренебрегнат“, каза Джалал.

Вицепремиерът на Казахстан Серик Жумангарин наскоро посети Кабул и обсъди инвестиционни възможности и разширяване на търговията с високопоставени талибански представители.

„Властите в Кабул са реалност, с която трябва да се съобразяваме, ако искаме да провеждаме прагматична и неводена от идеология политика“, посочи руският външен министър Сергей Лавров в сряда, цитиран от ТАСС. Лавров също каза, че Русия се застъпва за освобождаването на блокираните афганистански държавни резерви, които в момента се намират в САЩ.

Въпреки че талибаните и „Ислямска държава“ са привърженици на строгия закон на шериата, те също са врагове и често влизат в сблъсъци. Талибаните гледат на ISIS-K като на основна заплаха за своето управление. Въпреки че са засилили операциите за борба с групата, все още имат трудности да я разбият.

Групировката е убила няколко високопоставени талибански представители от 2023 г. насам. ISIS-K също е извършила трансгранични ракетни удари срещу Узбекистан и Таджикистан, атаки срещу руското и пакистанското посолство в Кабул и нападение срещу хотел в Кабул, посещаван от китайски граждани.

„Путин е наясно с потенциалните терористични заплахи, идващи от Афганистан към Централна Азия, които биха могли да застрашат сигурността на целия регион или интересите на Русия в тези страни“, казва Джалал. „Изграждането на по-тесни връзки с талибаните може да помогне за спирането на тези заплахи“, коментира той.