Има ли вероятност парламентът да приеме искането на президента за референдум за еврото?

Днес в Народното събрание внасят предложението на президента Румен Радев да се проведе национален референдум с въпрос: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута "евро" през 2026 г.?". 

Очаква се след обсъждане във водещите парламентарни комисии депутатите да се произнесат в пленарната зала дали да се проведе предложеното национално допитване. 

В подкрепа на референдума се обявиха "Възраждане", МЕЧ, "Величие" и ИТН.

Припомняме, че в Деня на Европа - 9 май, по-малко от месец преди да бъде оповестен конвергентният доклад за готовността на България да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година, държавният глава обяви намерението си да поиска референдум. Радев го аргументира с разделението по темата не само между политическите партии, но и с това сред експертите и гражданите. 

Държавният глава допълни, че всеки опит на политическите сили да представят предлагания от него референдум като „за” или „против” европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. Междувременно секретарят на президента по правните въпроси Крум Зарков се оттегли от поста си с аргумента, че искането на държавния глава е за „референдум по конституционно недопустим въпрос”.

Анализатори: Румен Радев направи силен политически ход с референдума

Проф. Антоанета Христова и политологът Слави Василев обясниха защо президентът печели от предложението за референдум за еврото пред Bulgaria ON AIR.

Политическият психолог проф. Христова сподели, че не е очаквала президентът да предложи референдум за еврото в България. По думите ѝ от искането става ясно, че се търси отлагане – през 2026 г. да не се въведе еврото, защото не сме готови.

“Това е много ясен въпрос и не предполага вот "против" и "за". Ходът на президента е много силен политически акт. Това правителство, тази комбинация от политически партии, всички чести избори, промените в Конституцията, много грешки на политическата класа... Тя загуби своята легитимност. Именно в този период има натиск да бъде прието еврото. Обществото се чувства под натиск от тези, на които не вярва", коментира тя.

Според проф. Христова предложението на Радев не разделя обществото, което вече е абсолютно разделено. "Няма кой да допусне, че сега в парламента ще приемат референдума. Той няма да мине. Това ще бъде знак против тези в парламента. Радев в момента работи с обществено мнение", посочи още тя. 

По думите на госта усещането на българина е за много повишена инфлация: "Притискате ни по-скоро да стане и да влезем там, където вече има финансови проблеми". 

Според политическия психолог българите имат усещане за несигурност и че системата, която иска да вземе решението за еврото, не управлява в обществен интерес. "Убеждението е, че тук стабилността е по-голяма, отколкото в еврозоната", каза проф. Христова и допълни, че досега не е бил направен нито един нормален дебат за убеждаване на хората, че еврото има значение.

Политологът Слави Василев се съгласи с мнението ѝ за силния ход на президента чрез предложението за референдум. "Наложи се да се намеси, защото очевидно управляващите имат волята да си присвоят суверенитета от народа. Хората са обезпокоени за финансите си и искат да бъдат чути. Най-важният аргумент е, че е абсолютно задължително хората да участват в този процес и да се чувстват солидарни. Ходът на президента е в унисон с правото и Конституцията. Съобразен е с обстоятелството, че народът има тежката дума за подобни политически процеси", каза той.

И Василев като проф. Христова смята, че Народното събрание ще отхвърли предложението за референдум за еврото през 2026 г.

Даде ли Румен Радев заявка за нова партия

Слави Василев заяви, че анонсът на президента е за референдум, а не за партия. Но според него президентът трябва да се включи в тази битка.

Проф. Христова добави, че "винаги в главата на Радев е съществувала идеята за политически проект". Но според нея това все още е далеч от плановете му. Тя е на мнение, че след действията на президента по-голямата част от обществото е мотивирано на следващи избори да има активна позиция. 

Кървавият дебат за еврото ще продължи

Всеки от прочитите на хода на президента за референдума има собствена публика, което води до изключително сериозно разделение. Всеки ще припознае някое от обясненията, коментира политологът Георги Киряков относно искането на Румен Радев за провеждане на референдум за приемането на еврото.

Според политолога предложението на държавния глава е реално отлагане на възможността да се приеме еврото в бъдеще и изобщо да не се приеме в далечно бъдеще. По думите му една от изненадите е позицията на ИТН. Възможно е заради неяснотата, това да се окаже факторът, който ще свали правителството, каза той пред БНР. "По-малко вероятно е в БСП да се появи пукнатина, защото това е другото БСП - доста по-жертвоготовно да предприеме не толкова полезни за партията и техните избиратели действия" Една от постигнатите нежелани цели от Радев е обединението на десницата. Това е тема, която ще обедини тези хора, отбеляза политологът.

Пред БНР Киряков определи действията на Радев като "непремерен ход от страна на президента, направен в условията на някаква тайнственост".

Радев вече извлече политическа полза, но това го позиционира в лагер, в който не беше добре да се намества. Той радикализира дотолкова обществото, че го раздели на две, коментира Георги Киряков. По тази дебат кървавият дебат ще продължи до приемането ни в еврозоната, прогнозира той.

Ако президентът успее в тази си инициатива, той ще изземе темата от "Възраждане". Ако предприеме действия по свой партиен проект, това ще е за сметка на "Възраждане", затова те бяха задължени да направят този тип интрига – че това е тяхна тема, че те лобират за това, и решиха да си върнат отново инициативата, смята Киряков. От евентуален политически проект на Румен Радев ще загубят всички партии, които са против европейската интеграция, подчерта той. 

Проф. Киров: Ако се проведе референдум, има реални шансове той да бъде успешен

Ако се проведе референдум, той може да бъде успешен. За да се обяви за такъв, в него трябва да са участвали поне толкова избиратели, колкото са гласували на предходните избори. Те бяха по-малко от 30% от имащите право на вот, каза преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.

"Народното събрание е единствената институция, която може да реши дали да се произведе референдум. Ако се съберат поне 400 хил. валидни подписа на граждани, тогава по силата на закона парламентът е длъжен да вземе позитивно решение за провеждането му, но както видяхме, веднъж вече това не се случи (бел. ред. при искането на "Възраждане" през 2023 г.). Сега математиката в парламента е в полза на отклоняване на искането на президента", коментира проф. Киров.

Той уточни, че в искането на държавния глава не се оспорва цялостното влизане в еврозоната, което е задължение на държавата по силата на договора за членство в ЕС. "Става въпрос за времевата рамка, в която ще се приеме валутата евро. Има много страни с подобни клаузи в договорите си. Те са приети в ЕС още преди нас, но продължават да ползват националните си валути. Някои от тях правиха и референдуми, в които народът се произнесе с отрицателно становище за влизане в еврозоната. Става дума за правови държави като нашата. Защо и у нас да не може да се проведе национално допитване? Влизането на България в еврозоната е задължение към ЕС. То може да бъде отложено, но не и отменено", заяви конституционалистът.

Политологът проф. Росен Стоянов заяви, че президентът е предприел "абсурдно и парадоксално политическо действие". „За мен случилото се е демагогия, защото ако въпросът е дали сме съгласни да влезе еврото от 2026 г., тогава възниква въпросът откога ще сме? Действията на държавния глава са умишлени и целенасочени", каза той пред Нова телевизия.

Социологът Кольо Колев посочи, че става въпрос за пари и икономика - всичко това се подменя, не се казва какви са изгодите и ползите от приемането на еврото, говори се за ценности и ориентация. „Хората се чувстват измамени. Дали Румен Радев има скрити мотиви, не можем да кажем, но че видими има, няма спор. Ако парламентът иска да отговори на въжделенията на хората, би трябвало да приеме референдума", коментира пред Нова телевизия социологът.

Експерти по конституционно право коментираха, че референдумът, предложен от президента Румен Радев, задава въпрос, който Конституционният съд у нас е решил още миналата година. Същевременно формациите, които са против, вече имат план как да действат по отношение на референдума за приемане на еврото. А той е именно предложението да мине ударно – първо през парламентарните комисии, след това и през залата и до края на следващата седмица предложението за референдум да бъде отхвърлено.

Премиерът Росен Желязков призова президента да преосмили внасянето на предложение за референдум за еврото.

„Подобно предложение би нарушило Конституцията, правото на ЕС и Закона за пряко участие на гражданите“, заяви той днес и призова държавния глава да преразгледа своето предложение.

Желязков също така прикани парламента да не допусне разглеждането на такова „противоконституционно предложение“.

Според министър-председателя целта на предложението на Радев не е провеждане на референдум, а внасяне на разколебаване в европейските институции за положително становище за влизане в еврозоната през юни.

"Следващият конвергентен доклад е през декември, което значи, че в началото на 2026 г. няма да бъдем член на еврозоната. Това е цел на част от обществото, подложена на хибриден натиск, както и на бизнес, който не желае да бъде осветлен“, коментира премиерът.

Той посочи още, че законът предвижда България да бъде част от икономическия и паричен съюз.