Председателят на Европейския съвет Антониу Коща се опита да успокои страните кандидатки за членство в Европейския съюз от Западните Балкани, заявявайки, че бъдещата стабилност и просперитет на континента зависят от разширяването на блока.
В речта си преди обиколката си в региона Коща обеща, че ЕС се е посветил на подновяването на процеса на присъединяване, който напоследък е в застой, отчасти поради колебанието на държавите членки.
В интервю за Euronews Коща също така призовава страните кандидатки да се ангажират с реформи.
В основата на мисията му в Западните Балкани е необходимостта Брюксел да не губи стратегически контрол върху ключов регион.
„Нахлуването на Русия в Украйна ускори процеса на присъединяване на Украйна и Молдова, така че не е честно страните от Западните Балкани да бъдат изпреварени от Украйна и Молдова, и това ще ги подтикне да напредват по-бързо с реформите“, каза той пред Euronews в навечерието на дипломатическата си обиколка в шестте страни от Западните Балкани.
Първата спирка на председателя на Европейския съвет ще бъде Сърбия – държава, която от няколко месеца е затънала в политическа криза, а след това ще посети останалите страни от региона с последна спирка Тирана, където ще участва в срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПС).
Европейската сигурност в центъра на тревогите на ЕС
Разширяването на ЕС със Западните Балкани ще бъде сред основните теми на срещата на върха поради нарастващата нестабилност в региона.
Ръководителите на държавите членки на ЕС се опасяват, че външни сили установяват свои позиции в региона, който е неразделна част от Европа.
„От страна на Европейския съвет съществува широк политически консенсус, че разширяването е най-важната геополитическа инвестиция, която може да бъде направена за стабилността, мира и просперитета на цяла Европа, включително и на страните от Западните Балкани“, заяви Коща.
Председателят на Европейския съвет отбеляза, че „страните от ЕС и Западните Балкани имат обща визия, тъй като принадлежат към европейското семейство“.
Коментирайки присъствието на сръбския президент Александър Вучич в Москва и политическото напрежение в Сърбия, Коща заяви, че едно от условията за присъединяване е обща външна политика между ЕС и бъдещите държави-членки.
Въпреки това той добави: "На 9 май в Москва отбелязахме едно събитие от миналото. Бъдещето на Сърбия е в Европа."
Европейските институции често са посочвали 2030 г. като целева дата за първите присъединявания към ЕС, по-специално тези на Албания, Черна гора и Сърбия. Сега обаче Брюксел говори само за Албания и Черна гора.
"Нямам определена дата. Защо 2030 г.? А защо не преди това? Присъединяването е процес, който се основава на заслугите. Ако страните проведат реформите, те биха могли да се присъединят дори преди 2030 г.", каза Коща.
"Но именно заслугите могат да се променят. Албания и Черна гора очевидно са по-напреднали от останалите държави."
Въпреки това войната на Русия в Украйна доведе до възобновяване на напрежението в Западните Балкани, особено във връзка с напрежението в Босна и между Сърбия и Косово.
"Не знам по-добър стимул за преодоляване на все още отворените конфликти от тази може би уникална възможност, каквато е членството в Европейския съюз. Това е най-доброто условие, което може да се предложи на страните от Западните Балкани, възможност за просперитет, която те трудно биха намерили другаде", каза Коста.