Кабинетът „Желязков“ си постави 257 цели до 2029 г.

Министър-председателят Росен Желязков и тримата вицепремиери представиха отчет за изпълнението на управленската програма на правителството. 

Премиерът заяви, че целите пред властта са разпределени за период до 2029 г. Част от управленската програма е и шестмесечната законодателна програма, както и оперативната програма на Министерския съвет.

В управленската програма на правителство са включени 100 приоритета, разпределени в 19 сектора с визия за пълен четиригодишен управленски мандат. В резултат на изпълнението на програмата се очаква да бъдат постигнати 257 дефинирани цели чрез изпълнението на 710 мерки, каза Желязков.

Премиерът изтъкна, че програмата е приета само за 38 дни и е най-бързо одобрената до момента. „При разработването на програмата сме се ръководили от поетите пред обществото ангажименти за повишаване на качеството на живот, изграждането на справедлива правосъдна система, създаването на благоприятна среда за растеж, за насърчаване на икономическата ефективност“, каза Желязков. Той подчерта, че за всяка една от мерките има съответни индикатори за изпълнението, които стриктно се следят от администрацията на Министерския съвет.

Изпълняват се дейностите, заложени в плана за действие към Националния план за въвеждането на еврото. Не са идентифицирани проблеми, каза премиерът. Той отчете, че законопроектът за държавния бюджет е бил подготвен и приет в кратки срокове и при ясни параметри, отговарящи на Закона за публичните финанси и критериите от Маастрихт, с оглед на основния приоритет на правителството, който по думите на Желязков е влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. 

Правителството одобри и изпрати в срок на Европейската комисия Националния средносрочен фискално-структурен план на България. Вчера Комисията излезе с положителна оценка за този план, което е крачка към изпълнение на ангажиментите ни за предвидимо и успешно управление на публичните финанси, каза премиерът. 

Желязков увери, че се изпълняват мерки за повишаване на събираемостта на бюджетните приходи и борбата със сивата икономика. Постъпленията спрямо отчетените стойности за същия период от време на миналата година показват повишение в размер на 1,1 млрд. лева, което е 7% ръст, отчете Желязков.

Премиерът каза също, че е допълнен списъкът със стоки с висок фискален риск, в който са включени строителните матирали, новите и употребявани транспортни средства, принадлежности и части за автомобили и др. По думите на Желязков очакваният ефект от тази мярка е предотвратяване на схеми за отклоняване на данъчното облагане и приход от около един милиард лева. 

Приоритет на правителството е укрепването на българската отбрана в рамките на колективната отбрана на НАТО, заяви още премиерът. Той акцентира и върху киберотбраната, която има за цел противодействие на дезинформацията и ефективна стратегическа комуникация с обществото.

Желязков изтъкна и усилията на правителството за развитие и модернизиране на българската индустрия, с ясни стратегически партньори. Работим за засилването на отбранителния потенциал на НАТО в Черно море, подчерта премиерът. Той припомни предложението за център във Варна. 

Министерството на правосъдието в кратки срокове финализира всички законодателни реформи, които са условие за възстановяване на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, като реалистичният срок е есента на тази година, каза Желязков.

Премиерът информира още, че всички министерства са задължени да въведат изцяло електронен оборот на документи за всички административни процедури до края на юни тази година. 

Задачата на правителството е да се опита да излекува отворените рани в обществото, каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в отчета за изпълнението на управленската програма на кабинета.

Той посочи, че правителството има амбицията да модернизира въоръжените сили на страната, но този процес да тече в мобилизация на потенциала на българската наука и индустрия.

Дончев спомена и фокуса на Министерството на образованието и науката към отдавна чаканата реформа с акцент към математиката и точните науки, защото „българската икономика има отчаяна нужда от инженери и квалифицирани работници“. Работи се и за интегриране на дигитални платформи в обучението и въвеждане на електронни учебници, както и създаването на лаборатории за изкуствен интелект, допълни той.

Работи и системата за компенсация на небитовите потребители на електроенергия. Активно се работи и за разкриване на собствени ресурси от нефт и природен газ в Черно море в блоковете "Хан Аспарух" и "Хан Тервел". Реално има старт на физическото изграждане на Вертикалния газов коридор, който се очаква да позволи по-интензивна търговия с природен газ, отчете Томислав Дончев.

Той посочи още, че в резултат на тежки преговори с Европейската комисия е отпаднало задължението за излизането на битовите потребители на свободния пазар на електроенергия. Отпадна и ангажимент, поет от предходни правителства, за налагане на квоти на емисии от отделните инсталации.

Има ускорено изпълнение на всички инвестиции в енергетиката в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) с близо 1500 договора с битови потребители с 82 проекта за инвестиции в големите батерии, става дума за така наречения RESTORЕ - "Национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от възобновяеми източници", посочи Дончев.

Той припомни също, че в края на 2022 г. България загуби 340 млн. лева от стария програмен период от Фонда за справедлив преход поради ниско темпо на изпълнение на програмата. За четири години плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост бяха под 8% и се очаква за година и няколко месеца да изплатим над 92 процента от сумите, обяви той. За четири месеца има значително ускоряване на плащанията и от 16 януари до 30 април има увеличение на плащанията по проектите по НПВУ със 700 млн. лева и те достигнаха 2,2 млрд. лева, посочи вицепремиерът.

По думите на Дончев за по-малко от четири месеца в областта на кохезионната политика е договорен ресурс в рамките на 1,5 млрд. лева, което е 15% от всички средства, договорени за последните четири години. За същия период са платени 550 млн. лева в сектора, което надхвърля близо 25 процента от всичко платено до момента.

Ускорено е изграждането на националната детска болница след заварения престой, каза вицепремиерът Гроздан Караджов по време на отчета. Разширен е обхватът на скрининга на социалнозначимите заболявания, както и на пренаталния и неонаталния скриниг, модернизирани и въведени в експлоатация са три филиала за спешна медицинска помощ, доставени са и нови пет високопроходими линейки в труднодостъпни райони, добави той. Повишени са заплатите в системата на Министерството на здравеопазването, включително и на работещите в областта на спешната помощ, каза още вицепремиерът.

Извършени са нормативни промени за разширяване на обхвата на специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. С приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса са създадени условия за субсидиране на аптеките, които са в отдалечени и труднодостъпни населени места, посочи още Караджов.

Готова е националната програма за превенция на хроничните незаразни болести, въвеждат се и нови национални програми за превенция, както и за обучение на специалисти от детското и училищно здравеопазване.

Караджов посочи още, че са доставени още два нови хеликоптера за оказване на спешна помощ по въздух, като по този начин те стават три, а до края на годината се очакват други два хеликоптера. 

Законодателната програма за тази година в областта на регионалното развитие и благоустройството е изпълнена на 90%, съобщи вицепремиерът Атанас Зафиров.

Той припомни мерките за подобряването на ВиК инфраструктурата в страната с подписаните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за 762 млн. лв. за седем ВиК оператора. По думите му това ще повиши значително качеството на предоставената услуга и ще реши проблема с безводието.

По отношение на устойчивото енергийно обновяване на нежилищен сграден фонд са одобрени 291 предложения за изпълнение на инвестиции в цялата страна за над 408 млн. лева. За енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите са одобрени 303 предложения на обща стойност 113 млн. лева, съобщи Зафиров. Той допълни, че за програмата за екологосъобразна мобилност са сключени седем договора на обща стойност 6,5 млн. лв. и е започнало изпълнението на мерки за безопасна градска мобилност, насочени към уязвимите участници в движението - велосипедисти и пешеходци.

Що се отнася до инвестициите в пътна инфраструктура, вицепремиерът каза, че приоритетно е осигуряването на проходимост по пътя Ботевград - Мездра, като такава проходимост ще бъде осигурена до края на юни. За участъка Русе - Бяла е предаден окончателният технически проект и е в ход отчуждителната процедура. За участъка Бяла - Велико Търново през март е открита процедурата за определяне на изпълнител за проектиране и строителство, за участъка от автомагистрала "Европа" от 32 до 49 км са изпълнени 85% от строителните работи.

Вицепремиерът каза, че за автомагистрала "Хемус" от 88 до 103 км изпълнението на строителството е 84%. Основният ремонт на Дунав мост между Русе и Гюргево е на 30% изпълнен и върви по график. Беше приета пътна карта до 2031 г. за изграждане на АМ "Струма", отчете още вицепремиерът.

Относно безопасността на пътната инфраструктура Зафиров каза, че в 14 участъка е монтирана вертикална сигнализация, в шест участъка е положена хоризонтална маркировка, изпълняват се и ремонтни дейности на настилката, след което ще бъде положена маркировка.

(По БТА)