IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Тръмп върна Мъск на Земята и това може да ощети цялата космическа икономика

Космическата доминация на милиардера е застрашена, ако спорът с президента продължи, и това ще се отрази на цялата индустрия, особено ако конкуренцията не се активизира

14:40 | 15.06.25 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Изграждане на ракетата на Илон Мъск. Снимка: Mark Felix/Bloomberg
Изграждане на ракетата на Илон Мъск. Снимка: Mark Felix/Bloomberg

Емотиокнката с пуканките беше във вихъра си, докато най-богатият човек в света се караше с най-влиятелния световен лидер. Дори бившият еврокомисар по вътрешния пазар Тиери Брьотон, който често бе обект на недоволство от страна на Илон Мъск, е на същата вълна. И все пак, колкото и да е интересна кавгата на милиардера с Доналд Тръмп, тя също така носи и скъпоструващи уроци за космическата икономика за 630 млрд. долара, доминирана от Space Exploration Technologies Corp. на Илон Мъск – като например за зависимостта между де факто монополистите и все по-протекционистките държави, пише колумнистът на Bloomberg Лионел Лорен.

Тази опасност не бе на дневен ред в пика на романса между Тръмп и Мъск, когато президентът описа ракетата на SpaceX за повторни изстрелвания по начина, по който някой ренесансов монарх би похвалил успешна колониална експедиция – със смесица от национална гордост, геополитическо влияние и финансов потенциал: „Обадих се на Илон. Казах: „Илон, тази [маневра за кацане] твоя ли беше?“ Той каза: „Да, беше.“ Казах „...Може ли Русия да го направи?“ „Не.“ „Може ли Китай да го направи?“ „Не“. „Може ли някой друг в САЩ да го направи, освен теб?“ „Не, никой не може да го направи“. „Затова те обичам, Илон“.

Оттогава обаче любовта се превърна в звезден прах, след като противоречията, присъщи на космическата империя на Мъск за 350 млрд. долара, преляха извън нея. Лицемерието на милиардер, наричащ себе си „тъмен MAGA“ и понесъл електрически трион за правителствени разходи, докато SpaceX (и Tesla Inc.) се възползва от правителствени договори за 22 млрд. долара, само подсилва сблъсъка на егота, в който Тръмп заплашва да оттегли подкрепата на данъкоплатците. В същото време небрежната заплаха на Мъск – която бързо бе оттеглена – да блокира капсулата Dragon, на която НАСА разчита за превозване на астронавти, е ехо на геополитическото изнудване, използвано на бойното поле в Украйна, където в миналото милиардерът е попречвал на атаки срещу Русия чрез подразделението Starlink на SpaceX. Това са заплахи с високи залози и огромни щети за обществото.

Вече не сме в царството на предприемачите конкистадори, а на подкрепените с парите на данъкоплатци търговски империи. Дори и Мъск да заслужава признание за ролята си в лидерската позиция на SpaceX както при изстрелванията на ракети, така и при сателитните комуникации, със своя 80% пазарен дял при ракетите и над 8000 сателита Starlink в орбита превръщането на космоса в оръжие предполага, че иновациите отстъпват пред фаворитизирането.

Успехът на SpaceX тази година не бе на космодрумите, а по-скоро в коридорите на властта, където пазарният дял на компанията изглежда по-скоро като лост за финансови постъпления отколкото за космическо проучване. Законовите промени за субсидиите за високоскоростен интернет отвориха вратите пред Starlink за получаване на договори, както и плановете за отбранителния щит „Златен купол“. Тормозът чрез мита на Тръмп срещу други страни изглежда е придружаван от натиск за получаване на регулаторни разрешителни от съответните държави за Starlink. И назначаването на близък до Мъск начело на НАСА изглеждаше като последната капка за движението на президента MAGA.

И макар НАСА и Пентагонът да остават силно зависими от SpaceX, светлината в края на тунела е, че конкурентите на Мъск трябва да схванат посланието и да положат още усилие. Американски космически компании с комерсиална цел като Blue Origin на Джеф Безос са били потърсени от представители на администрацията за това дали имат готовност да предоставят ракети, съобщи в. Washington Post (собственост на Безос). В Европейския съюз, където също се опитват отчаяно да не пропуснат още една технологична революция, правителствата гледат сериозно на вдъхването на нов живот на традиционни играчи като Eutelsat Communications SA, която води преговори за набиране на нови 1,5 млрд. евро, като така ще удвои дела на френската държава до 30%. Континентът също така планира и нов тест на проекта Themis за ракети за многократна употреба.

Но една от по-мрачните възможности е евентуалната продължителна война между Мъск и MAGA да направи Космоса още по-неприветливо място за всички. НАСА вече е изправена пред тежки бюджетни съкращения и спънките и обратите, движени от личните конфликти няма да вдъхнат повече доверие. (Да не забравяме, че някога Amazon.com Inc. обвини личната неприязън на Тръмп към Безос в загубата на договор за 10 млрд. долара за Пентагона) Европейците също имат да запълват голяма пропаст: доклад на аналитичния център Institut Montaigne посочва, че военните космически разходи на континента са едва една петнадесета от американските. Също така Джон Дейвис от Bloomberg Intelligence бе изчислил, че мрежата OneWeb на Eutelsat изисква допълнителни 4 млрд. евро или повече капиталови разходи до 2030 г.

Още обединения и повече намеса от страна на правителствата ще стават все по-вероятни в един свят, който се опитва да се отърве от Мъск – и дано това стане с научени навреме уроци.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 16:03 | 15.06.25 г.
Най-четени новини
Още от Политика виж още

Коментари

Финанси виж още