С 50% се е повишил интересът към обмяната на левове в евро след положителните конвергентни доклади за България. На места в обменните бюра има недостиг на евро банкноти, но ситуацията вече е овладяна. Като цяло обаче няма причина за паническо притеснение у гражданите, няма необходимост обмяната да се случи сега, веднага. Това коментира по БНР финансовият експерт Макс Баклаян.
Той посочи, че ръстът в търсенето на евро в летния сезон, който традиционно е силен за покупка на евро, защото българите тръгват да пътуват, е може би с 50% над предходната година. И допълни, че това е свързано с факта, че се присъединяваме към еврозоната. По думите на Баклаян повечето обменни бюра не са подготвени нито с наличности, нито с достатъчно много капитал, с който да могат да обслужат допълнителното търсене на евро банкноти.
„Процесът все още не е изгладен, но в рамките на този месец ще се намери оптимален вариант за работа и нещата ще се стабилизират. Хората няма от какво да се притесняват“, увери Макс Баклаян.
Той припомни, че до края на тази година ще са възможни разплащания в левове, както и през януари 2026 г. БНБ ще продължават да обменя левове за евро и след януари 2026 г. Обменните бюра също ще продължат да го правят. „В множество банки може да се обменя. Няма причина за паническо притеснение у гражданите. Всичко е наред. Ще могат да си обменят левовете за евро. Няма необходимост да се случи сега, веднага, на момента", категоричен е Баклаян.
В момента търсенето е толкова по-голямо от самото предлагане на евро, че неминуемо това води до ръст на цените на еврото, т.е. в момента еврото се продава значително по-скъпо, отколкото се продаваше преди 1-2 месеца, предупреди финансовият експерт. Той очаква, когато се изглади този процес, цените на еврото отново да тръгнат надолу, тъй като вече предлагането ще може да обезпечи търсенето. „Това е още една причина хората малко да изчакат, да не се паникьосват и да не се притесняват", подчерта експертът.
Българинът няма причина да се притеснява за доходите и спестяванията си, категоричен е също така Баклаян. По думите му присъединяването към еврозоната може да бъде и най-хубавото нещо, което се е случвало на България, може да бъде и нещо лошо заради възможността България да тегли повече дълг.
"Основната причина е възможността България да тегли повече дълг след приемането в еврозоната. След присъединяването ни в еврозоната това ще става много по-лесно. Дългът не е нито лош, нито добър. Ако той се използва за продуктивни цели – инфраструктура, образование, технологии, здравеопазване, повишаване на продуктивността на икономиката, на населението, то дългът може да бъде нещо много хубаво. Но ако не се използва за толкова продуктивни цели, тогава България ще задлъжнява по-бързо отколкото икономиката расте. Това води до две неща – повече инфлация и по-високи данъци, с които трябва да се връща този нов дълг", посочи финансистът.
При 90% от държавите, присъединили се към еврозоната, се наблюдава вторият феномен, отбеляза експертът.
Баклаян допуска, че с приемането на еврото ще има търговци, които ще се опитат да спечелят на гърба на хората. Според него обаче това по-скоро ще са маргинални казуси.
Експертът коментира и цените на имотите в България с влизането в еврозоната. По думите му цените на имотите вероятно ще продължават да растат, като катализатор е падането на минималните резерви на банките в БНБ – очаква се допълнително 15 млрд. лева ликвидност в банките, което вероятно ще доведе до ръст в цените на имотите, прогнозира финансистът.
За банките ще стане по-интересно да кредитират, възможно е и лихвите по кредитите да станат по-изгодни, но в момента цената на имотите у нас е в края на възхода си. Баклаян призова хората да са по-бдителни и предупреди, че спекулативни сделки с имоти може да се окажат опасни.
преди 1 седмица Разбира се, че няма защо да се бърза с обмяната на левовете срещу евро, долар или юан. Освен евро, човек може да обменя и към други конвертируеми валути, свободно. Това на терория при борда. На практика обаче няшият борд е малко башка работа ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар