"Алфа рисърч": Все повече българи одобряват еврото, но искат информация за процеса

В българското общество е налице паритет между подкрепа и неподкрепа за присъединяването на България към еврозоната. За последните три години има ясно изразен ръст на одобрението в посока на това, че са логични следващите стъпки в евроинтергацията на България. Това показват резултатите от две представителни проучвания на "Алфа рисърч", направени по поръчка на Министерството на финансите като част от неговата информационна кампания за еврото.

Боряна Димитрова, управител на "Алфа рисърч", представи резултатите от двете социологически проучвания, свързани с нагласите на гражданите и бизнеса за присъединяването на България към еврозоната. Те са национално представителни, а в тях са изследвали по 1200 лица и 500 представители на бизнеса в периодите 8-16 април 2025 г. и 22-28 май 2025 г. 

И двете проучвания на агенцията показват, че след 18 години членство в ЕС и присъединяването на България към шенгенското пространство, влизането в Европейския икономически и паричен съюз започва да се възприема като логична стъпка в процеса на евроинтеграция.

56% от гражданите и 64% от бизнеса са на мнение, че страната ни трябва да продължи процеса на интеграция, така както е заложено в договора ни за присъединяване. Спрямо 2022 г., когато агенцията проведе аналогично проучване, е налице ръст на подкрепата за присъединяване към еврозоната. През 2022 г. съотношението за и против е 33:50, а през април то е 45 "за" срещу 49 "против".

През май регистрираме почти пълен паритет между двете групи – 46,5% одобряващи присъединяването и 46,8% неодобряващи. Силно положителни остават нагласите на бизнеса (66%:34%), като динамика в тях почти не се наблюдава, каза Димитрова.

Предложението за референдум и организираните протестни действия не са повлияли съществено върху цялостното отношение към еврозоната, тъй като то се определя от по-устойчиви нагласи. Те обаче са катализирали определени притеснения и страхове – чисто икономически, но също опасения, породени от слаба информираност или манипулативни твърдения в социалните мрежи.

Притеснения и страхове

Основните от тях са свързани с краткосрочните ефекти от въвеждането и адаптирането към новата валута. По отношение на близкото бъдеще, в съотношение 56%:35% гражданите се опасяват, че приемането ѝ може да доведе до негативни за самите тях последици. При бизнеса оптимистичните очаквания преобладават, но също са налице притеснения за редица практически аспекти в процеса на въвеждане на еврото. В дългосрочен план тенденцията се обръща – и граждани, и бизнес имат позитивни очаквания за ефектите от присъединяването към еврозоната – 48% по-скоро позитивни срещу 39% по-скоро негативни при гражданите и 61% позитивни срещу 35% негативни – при бизнеса.

Най-силна е подкрепата за приемането на еврото сред жителите на столицата и големите областни центрове, сред по-младите, високообразованите, заети в модерни отрасли, със среден към висок икономически статус, част от тях учили или работещи в страни от ЕС, които виждат най-добри дългосрочни перспективи пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.

Най-песимистични и с най-силни страхове са жителите на по-малките населени места и селата, с характерното за тях по-възрастно население. Освен тях обаче, по-високо равнище на песимизъм и съпротива има и сред хора в икономически активна възраст, със средно образование активни потребители на социалните мрежи.

В средите на бизнеса най-категорични в одобрението си са представителите на по-големите фирми, с повече европейски партньорства, включени в международни вериги на доставки и респективно, прогнозиращи непосредствени позитиви за своя бизнес. Обратното, с по-високи от средните нива на песимизъм са микрокомпаниите с до 9 души заети, много от тях – в сферата на услугите, които имат ограничен обхват на дейност на територията на дадено населено място, както и част от фирмите в сектори строителство, транспорт, търговия, селско стопанство. Именно за тях ефектите от въвеждането на еврото са най-неясни и притеснителни. Микробизнесът в най-голяма степен се нуждае от подкрепа от страна на държавата.

Позитиви от въвеждането на еврото се очакват в три основни посоки - по-голямо удобство при пътуване и разплащане в чужбина (61%), елиминиране на загубата от обмяна на левове и евро (44%) и улесняване на търговията с другите европейски държави (33,8%). Извън тях, бизнесът вижда още два важни за себе си позитива – намаляване на трансакционните разходи (39%) и увеличаване на интереса за инвестиции в България (38%).

Палитрата на очакваните негативи е по-широка. Най-съществените и за гражданите, и за бизнеса, притеснения са свързани с повишаване на цените на стоките, респективно, с ръст на инфлацията, както и с опасенията от измами/изкуствено повишаване на цените от некоректни търговци – от 4 до 6 от десет българи споделят тези страхове. Сред тях са не само анкетираните с негативно отношение към приемането на еврото, но и над една трета от тези с положително. Освен това, 39 на сто от българските граждани се доверяват на различни слухове за намаляване на заплатите/пенсиите на хората, а 20 на сто – за промяна на фиксирания курс лев-евро. Специфичните за бизнеса притеснения са свързани с риска от увеличаване цените на суровините (35%), увеличаване цените на произвежданите стоки (43%), както и като цяло трудността за микробизнеса да се адаптира (30%).

Ниска информираност и циркулиране на редица слухове и фалшиви новини

Нивата на запознатост на българските граждани с въвеждането на еврото продължават да бъдат ниски, а често информацията, с която разполагат, се базира на слухове и непроверени факти. 38% се оценяват като информирани, от които едва 9,6 на сто – като много добре запознати. 59% заявяват, че са неинформирани, от които 20% - изобщо неинформирани.

Представителите на бизнеса се определят като много по-добре запознати - 74%, срещу 25% – незапознати. Дори и те обаче имат нужда от допълнителна конкретна информация по редица теми.

България отговоря на всички критерии за членство в еврозоната и очакваме на 8 юли Съветът на ЕС да вземе решение за влизане в еврозоната. Надяваме се процесът за влизането в еврозоната да мине успешно и да разсеем всички притеснения на хората, каза министърът на финансите Теменужка Петкова.

Тя обобщи, че ясно личат нагласите на българското общество, а именно, че в дългосрочен план преобладаващата част от обществото категорично заявява ползата от приемането на еврото.

"Ясно става обаче, че обществото има нужда от допълнителна информация за процеса за приемане на еврото и правителството работи за това“, допълни Петкова. По думите й правителството е готово за приемане на еврото от началото на следващата година. Ще работим за това заедно с цялото общество, защото това само ще донесе ползи за България, заяви тя.

"Нека да е ясно, че нито един български лев няма да бъде загубен и че БНБ ще превалутира всеки лев в евро в определения курс без ограничения във времето. До края на годината ще се проведат над 100 събития в цялата страна, ще има срещи с бизнеса и гражданите, на които да ги запознаем със ситуацията за приемането на еврото“, каза още Петкова.

"Когато става дума за изплащане на пенсии, социални плащания и възнаграждения, сумата се закръглява в интерес на пенсионерите, работниците, служителите или лицата, които използват определена социална помощ и обезщетение. Никой не трябва да се притеснява за пенсията си, тя няма да бъде намалена наполовина. Цените няма да скочат двойно”, увери финансовият министър.