Две години след атаката на "Хамас" мирът в Газа остава под въпрос

Днес се навършват две години от терористичната атака на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. – събитие, чието отражение продължава да се усеща по целия свят. Израел определи този кървав ден като своя „11 септември“ – нападение, при което загинаха близо 1200 души, а над 5000 бяха ранени. Освен ужасното кръвопролитие, терористичната организация взе 251 души за заложници, от които 240 бяха цивилни, включително деца. Сред тях имаше 12 американски граждани. В момента 48 заложници все още се намират в плен, макар че не е ясно колко от тях са живи.

Неочакваната атака въвлече Израел във война с „Хамас“ в палестинската територия Газа – конфликт, който доведе до десетки хиляди жертви и от двете страни, сред които и много цивилни. Според контролираните от „Хамас“ власти в Газа броят на убитите палестинци надхвърля 66 хил. души.

Израелските власти, водени от министър-председателя Бенямин Нетаняху, се заклеха да изкоренят ислямския тероризъм, който от десетилетия атакува страната. Подкрепяни от Иран, „Хамас“ и ливанската терористична организация „Хизбула“ ръководят нападенията срещу Израел, в които участва и самият Иран. В отговор Израел предприе множество прецизни удари срещу двете групировки с цел да ликвидира техните ръководни структури, припомня БГНЕС.

В рамките на операцията Grim Beeper израелските служби проведоха изключително сложна акция, при която прихванаха и минираха хиляди пейджъри, използвани от членове на „Хизбула“ в Ливан. Едновременното задействане на устройствата през септември 2024 г. уби 12 души и рани хиляди други. Няколко дни по-късно Израел извърши целенасочен удар в сърцето на Бейрут, при който бяха ликвидирани висши ръководители на „Хизбула“, включително и нейният лидер Хасан Насрала. Успоредно с атаките срещу „Хизбула“, Израел насочи усилия и срещу ръководството на „Хамас“, при което загинаха няколко от водещите фигури на организацията.

Израелският отговор на събитията от 7 октомври предизвика вълна от противоположни реакции по света, довеждайки до ръст на антиизраелските и антисемитските настроения, включително и в САЩ. Пропалестинското движение доведе до масови протести, които през пролетта на 2024 г. обхванаха редица университети, като епицентърът беше Колумбийският университет. Демонстранти превзеха части от кампуса, нахлуха и окупираха сгради, а впоследствие подобни лагери за протести се появиха и в други водещи университети из страната. Това доведе до хиляди арести, като университетските администрации бяха принудени да потърсят съдействие от полицията.

Според правозащитната организация Антидефамационна лига атаката от 7 октомври е „предизвикала взрив на антисемитизъм“ в САЩ, като броят на нападенията срещу еврейски граждани рязко нарасна, особено в университетските среди. През май нападател откри огън пред Еврейския музей на столицата Вашингтон, при което двама служители на израелското посолство бяха убити. Стрелецът беше обвинен в две федерални престъпления, мотивирани от омраза.

Месец по-късно САЩ бяха въвлечени още по-дълбоко в израелската „война срещу тероризма“, след като двете държави предприеха съвместни действия срещу иранския режим и неговите ядрени способности. Съвместно с Израел, САЩ извършиха „успешни“ удари по ирански ядрени обекти. Президентът Доналд Тръмп обяви, че мисията е изпълнена с „висока прецизност“, като са поразени трите основни ирански ядрени центъра – Фордо, Натанз и Асфахан. Той защити действията, заявявайки, че те са необходими, за да се предотврати ядрената заплаха на Иран срещу света. Президентът определи страната като „насилника на Близкия изток“, предупреждавайки, че тя трябва да избере пътя на мира, иначе „следващите удари ще бъдат далеч по-сериозни“.

В отговор Иран насочи ракети към американска военна база в Катар, но атаката беше осуетена, след като Техеран предварително предупреди САЩ. Въпреки непоколебимата си подкрепа за Израел Тръмп изрази дългогодишното си желание за мир в Близкия изток, особено по отношение на войната в Газа.

Лъч надежда се появи миналата седмица, когато президентът прие Нетаняху в Белия дом и двете страни представиха 20-точков мирен план на Тръмп, насочен към разоръжаване на „Хамас“, изтегляне на израелските сили от Газа и освобождаване на останалите заложници. Израел и няколко арабски лидери одобриха плана, като топката бе прехвърлена към ръководството на „Хамас“.

До петък сутринта (3 октомври) президентът изгуби търпение и постави твърд краен срок на терористичната организация. Той повтори предупрежденията на Нетаняху, че ако „Хамас“ не приеме споразумението, Израел ще довърши започнатото – с пълната подкрепа на американския лидер. До петък вечерта „Хамас“ отговори, че приема сделка за размяна на пленници, включваща освобождаването на оцелелите заложници и предаването на телата на загиналите, както и продължаване на преговорите.

Към събота вечер (4 октомври) президентът обяви, че Израел е приел „начална линия на изтегляне“ в Газа. Ако „Хамас“ се съгласи, Тръмп се надява това да доведе до незабавно прекратяване на огъня, последвано от размяна на заложници и палестински затворници.

Непреките преговори, целящи постигането на окончателно споразумение по американския мирен план за прекратяване на войната в Газа, ще продължат във вторник в египетския град Шарм Ел Шейх. Палестински и египетски официални представители са заявили пред BBC, че преговорите са насочени към „създаване на условия на място“ за евентуален обмен, при който всички израелски заложници ще бъдат освободени в замяна на редица палестински затворници.