Бедните страни са получили заеми за 1 трлн. долара от Китай - както и богатите

Като един от най-платежоспособните кредитори в света, Китай е отпуснал над 1 трлн. долара под формата на заеми на развиващите се страни, за да финансира пътища в Африка, пристанища в Южна Америка и железопътни линии в Централна Азия, пише New York Times.

Най-големият получател на финансиране през последните две десетилетия обаче са били Съединените щати, където китайските банки са отпуснали финансова подкрепа на стойност 200 млрд. долара за американски компании и проекти, показват данни на AidData, изследователски институт към College of William and Mary в Уилямсбърг, щата Вирджиния.

Парите са били инвестирани в строителството на тръбопроводи, центрове за данни и летищни терминали и са помогнали за улесняване на корпоративното финансиране на американски компании като Tesla, Amazon, Disney и Boeing. До 2017 г. част от това финансиране започна да буди тревога във Вашингтон.

Като цяло, китайските държавни фирми са предоставили 2,2 трлн. долара под формата на заеми и безвъзмездни средства по целия свят от 2000 г. насам, което е два до четири пъти повече отколкото се смяташе досега, посочва Брад Паркс, водещ автор на доклад, публикуван във вторник от AidData, който се базира на информация от над 30 хил. проекта в повече от 100 страни.

Проучването обхваща периода от 2000 г. до 2023 г. и предоставя по-пълна картина на ролята на Китай като международен кредитор. То очертава как Пекин използва финансовите си ресурси, за да се позиционира в стратегически сектори и да установи потенциални контролни точки във веригата на доставки. То засяга сделки, които продължават да будят опасения на Запад, например придобиването на Nexperia – компания, която наскоро се озова в центъра на геополитическа битка за контрол над веригите за доставки на полупроводници.

По-голямата част от финансирането на Китай в развиващия се свят е под формата на заеми за правителства за големи проекти, но то все повече се преориентира към спешно кредитиране, тъй като заемащите страни са затънали дълбоко в дългове. В развитите държави фокусът на Пекин е по-скоро бизнес. Данните на AidData не включват сумата от 730млрд. долара, които Китай държи в американски държавни ценни книжа.

От 2000 г. насам Китай се превърна във финансова сила с богати държавни финансови институции и политически банки, които имат за задача да изпълняват политическите амбиции на Пекин. Кредитирането в чужбина се ускори след 2013 г. под ръководството на най-висшия лидер Си Дзинпин, който използва китайската хазна, за да отпусне над 1 трлн. долара в заеми за инфраструктурни проекти в развиващите се страни чрез инициативата „Един пояс, един път“.

Тази обширна програма даде на Пекин влияние в части от света, които бяха пренебрегвани от западните сили. Програмата беше критикувана, че създава непосилни нива на дълг и че насочва договори към китайски компании, което в някои случаи доведе до проблемни проекти.

Напоследък Китай свива кредитирането към по-бедните страни, като същевременно увеличава заемите за по-богатите страни като Австралия и Обединеното кралство. Сега страната отпуска толкова кредити на държави с високи доходи, колкото и на развиващите се страни – 1 трлнл. долара, според AidData.

Кредитите, отпускани от Китай на развитите страни, обикновено са кредитни линии за правителства и големи компании. Кредиторите често са държавни институции, като Bank of China и Agricultural Bank of China. Някои от тях са публично търгувани и се нареждат сред най-големите банки в света, но много експерти ги разглеждат с недоверие, тъй като от тях понякога се изисква да изпълняват политическите мандати на Китайската комунистическа партия.

Финансирането им е насочено към сектори като критични минерали, инфраструктура и чувствителни технологии като полупроводници – области, за които експертите предупреждават, че могат да дадат на Пекин икономически контрол върху стратегическите запаси от суровини, веригите за доставки и жизненоважни точки в морския транзит.

„Тези банкери са склонни да отпускат кредити за печеливши проекти, но често са принудени да обръщат внимание и на изискванията на Комунистическата партия“, казва Андрю Колиър, старши научен сътрудник в Harvard Kennedy Schoolи бивш президент на Bank of China International в САЩ.

„Председателите на четирите най-големи държавни банки са все играчи на покер масата на най-високо правителствено ниво в Китай“, казва Колиър.

Китайските държавни кредитори са отпуснали над кредити за сливания и придобивания на стойност 335 млрд. долара в десетки страни, а три четвърти от финансирането е отишло за купувачи от Китай в сектори като роботика, биотехнологии и квантова информация, според проучването на AidData.

Оттогава насам някои от тези сделки са отменени. През 2019 г. китайската компания Wingtech Technology придоби контролен пакет акции в Nexperia, производител на чипове с централа в Нидерландия. По-рано тази година нидерландското правителство пое контрола над Nexperia, след като Вашингтон въведе регулации, които биха наложили строг контрол върху дейността ѝ, тъй като китайският ѝ собственик е в списък със санкции.

В Съединените щати финансиращите дейности на китайските институции варират от ежедневно търговско финансиране на компании до финансиране на строителни проекти за втечнен природен газ и газопроводи. Те включват и финансиране на някои от най-внимателно следените придобивания от китайски компании с тесни връзки с правителството.

Опитът на инвеститор, свързан с Пекин, да купи базираната в Орегон Lattice Semiconductor Corporation беше блокиран от президента Тръмп по време на първия му мандат. Не след дълго Конгресът засили контрола си върху китайските инвестиции. Оттогава насам за Китай стана значително по-трудно да финансира придобивания в чувствителни сектори в САЩ.