Ще задейства ли ЕС „икономическия чл. 5“ заради натиска на Тръмп?

Все по-враждебните изказвания на Вашингтон относно Гренландия накараха някои столици от Европейския съюз (ЕС) да обмислят да се възползват от сравнително новата му, никога неизползвана икономическа сила за прекратяване на вноса.

Все още неизпитаният инструмент за борба с принудата е закон, влязъл в сила в края на декември 2023 г. Текстовете дават на ЕС механизъм за колективен отговор, когато член на блока е принуден да „направи определен избор, като прилага или заплашва да приложи мерки, засягащи търговията или инвестициите“, пише Euronews.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, очевидно изненадан, че ключови европейски сили не се съгласиха охотно с подновения му стремеж да „купи“ или да получи някаква форма на контрол над Гренландия, отговори със заплаха да наложи допълнителни 10% мита върху вноса на стоки от Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Нидерландия, Финландия и Великобритания, считано от 1 февруари.

Митата ще скочат до 25% на 1 юни, ако страните продължат да се съпротивляват.

Тези нови мита ще бъдат наложени в допълнение към съществуващото мито в размер на 15%, договорено от председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен през лятото на 2025 г.

В отговор на последната заплаха финансовите министри на Германия и Франция публично заявиха, че няма да позволят икономическо изнудване, за да бъдат принудени да се съобразят с исканията на САЩ.

За разлика от предишните митнически заплахи на Тръмп, които бяха маскирани като спорове за търговски дефицит, тези имат пряка политическа връзка, или това, което Инструментът за борба с принудата определя като икономически натиск за налагане на геополитически резултат. Това представлява неправомерна намеса „в легитимния суверенен избор на Европейския съюз и неговите държави членки“.

Член 5 на НАТО, но за търговията?

Въпреки че Гренландия не членува пряко в ЕС, тя е територия, която се контролира от Дания, която е член на ЕС. Принудата, насочена към Гренландия, може да се тълкува като принуда, насочена към гарантирания независим избор на държава членка на ЕС – точно за какъвто сценарий е написан инструментът.

На практика механизмът е замислен така, че ЕС да може да използва заплахата от разрив с пълната тежест на икономическата си мощ, за да защити един или няколко от своите членки. Ако икономически притиснете една столица, за да наложите политическо решение, вие не просто започвате битка с тази държава, а с целия единен пазар.

Ако това ви звучи познато, то е така, защото е зловещо подобно на обещанието на НАТО съгласно чл. 5 – ако държава членка на алианса бъде атакувана, това да се тълкува като военно нападение над цялата организация. Единствената разлика е, че вместо военен отговор, става въпрос за форма на икономическа война с други средства.

За разлика от НАТО, ЕС е клуб, към който САЩ не принадлежат, което означава, че ход срещу Вашингтон съгласно Инструмента за борба с принудата не би поставил автоматично целия алианс на карта, както в крайна сметка би направила конфронтация с НАТО.

Това представлява необичайно суров отговор от страна на съюз, който е по-известен и понякога осмиван заради спокойните си, а понякога и обезкуражаващи реакции на международни кризи. В много отношения, това е типичен отговор на ЕС – неговите членки са суверенни, когато става въпрос за вътрешни въпроси и техните отбранителни сили, но единният пазар на ЕС е свещен.

Блокът от 27 членове е създаден като икономически съюз и счита свободната търговия за най-добрия инструмент, който би могъл да обезкуражи бъдещи конфликти на континента.

Инструментът не е бил предназначен да се насочва срещу непоколебими съюзници като САЩ, а главно срещу страни като Китай или Русия, които проявяват принудително икономическо поведение, за да наложат политическа позиция. Да си припомним как Пекин блокира вноса от Литва през 2021 г., след като Вилнюс позволи на Тайван да открие представителство в страната.

По това време както ЕС, така и Литва заведоха дело срещу Китай в Световната търговска организация, което беше прекратено в края на 2025 г., а търговията се възобнови. Оттогава Литва е една от основните страни, които се застъпват за базиран в ЕС „вътрешен“ инструмент за борба с принудата.

Как работи?

Законът е установил сравнително стегнат път за действие. Процесът може да започне или с образуването на дело от Комисията по собствена инициатива, или с искане от държава членка.

След това Комисията разглежда предполагаемата вреда за период, който обикновено не надвишава четири месеца, вкл. дали третата държава има модел на подобна намеса в ЕС или другаде, кои политически решения изглежда се опитва да повлияе и дали се е опитала да постигне целта си чрез други канали, преди да прибегне до търговски натиск.

Ако установи принуда и предложи действия, Съветът разполага с приблизително два месеца (най-много 8-10 седмици), за да определи официално, че е налице принуда.

След това Комисията изисква от третата държава да спре да участва в тези мерки и се опитва да се ангажира с нея. Ако разговорите не успеят, като последна мярка ЕС може да приеме отговор, който да принуди третата страна да спре. Това включва ограничаване на достъпа до пазара на ЕС и други икономически неблагоприятни последици за стоки, услуги, преки чуждестранни инвестиции, финансови пазари, обществени поръчки, свързана с търговията интелектуална собственост, контрол върху износа и други.

Всякакви ответни мерки се приемат чрез изпълнителен акт на Комисията, след като държавите членки са се произнесли чрез процедура по разглеждане.

Комисията може също да реши да поиска „обезщетение за вредата, причинена от икономическата принуда, в съответствие с международното публично право“. Отговорът се прекратява веднага щом мерките вече не са необходими.

Междувременно канцлерът на Германия Фридрих Мерц потвърди, че Берлин и Париж договарят съвместна стратегия срещу митническите заплахи на Тръмп. Документът ще бъде готов преди срещата на лидерите на страните членки на ЕС тази седмица, съобщава Politico.

В неделя от кабинета на президента на Франция Еманюел Макрон поискаха от ЕС активиране на инструмента за борба с принудата. Германия, която е зависима от търговията със САЩ в по-голяма степен, отколкото Франция, е по-малко ентусиазирана да отвърне на Вашингтон, но явно е отстъпила на настоятелността на Париж.