Фон дер Лайен: ЕС трябва да завърши единния пазар и енергийния съюз до 2028 г.

Европейският съюз (ЕС) трябва да завърши изграждането на единния си пазар до края на 2028 г., като това включва и окончателното оформяне на енергийния съюз, заяви председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в изказване пред Европейския парламент (ЕП).

„Завършването на нашия единен пазар означава и завършване на нашия енергиен съюз, който е жизненоважен за по-нататъшното намаляване на цените“, подчерта тя.

Фон дер Лайен постави силен акцент върху необходимостта от опростяване на регулаторната среда за бизнеса в ЕС, за да може Европа да бъде по-конкурентоспособна спрямо САЩ и Китай. По думите ѝ в САЩ функционира една финансова система, с един основен финансов център и ограничен брой допълнителни, докато в ЕС съществуват 27 различни финансови системи, всяка със собствен надзорен орган. Освен това в блока действат над 300 търговски платформи, което според нея представлява „фрагментация в екстремна форма“.

Председателят на ЕК подчерта, че Европа се нуждае от „един голям, дълбок и ликвиден капиталов пазар“. Именно това е целта на изграждането на Съюза на спестяванията и инвестициите. В него се очаква да участват всички 27 държави членки, но при необходимост може да се действа и в по-тесен формат.

Фон дер Лайен съобщи, че ще предложи на лидерите на ЕС на заседанието на Европейския съвет през март да одобрят съвместна пътна карта за задълбочаване на единния пазар до 2028 г., с ясен график за предприемането на конкретни стъпки. По думите ѝ премахването на бариерите и изграждането на истински интегриран вътрешен пазар са ключови за възстановяване на икономическата динамика на Съюза и за гарантиране на неговата стратегическа автономия.

Като част от усилията за намаляване на административната тежест тя представи концепцията EU Inc. - режим с унифицирани правила, валидни в целия ЕС, който ще позволи регистрация на дружество изцяло онлайн в рамките на 48 часа. Предвижда се и допълнителна финансова подкрепа за малки и стартиращи предприятия.

В изказването си Фон дер Лайен засегна и индустриалната политика и обществените поръчки. Тя заяви, че предпочитание към произведени в Европа стоки е необходимо за укрепването на производствената база на Съюза, но подчерта, че подобен подход не бива да се прилага механично. Мерките следва да бъдат прецизно калибрирани след секторен анализ, а не да представляват универсална политика.

По отношение на енергетиката тя отбеляза, че липсата на достатъчно интерконектори и зависимостта от изкопаеми горива продължават да поддържат високи цени на енергията. По нейни данни електроенергията, произведена от газ, струва над 100 евро за мегаватчас, докато от слънчева енергия - около 34 евро, а от ядрена енергия - до 60 евро за мегаватчас. Комисията подготвя пакет за европейските мрежи, целящ изграждане на „енергийни магистрали“ между държавите членки.

В геополитически контекст председателят на ЕК заяви, че една конкурентоспособна Европа може да гарантира независимостта си чрез разширяване на вътрешното производство и задълбочаване на търговията с надеждни партньори. Тя посочи споразуменията със Швейцария, Мексико, Индия и държавите от Меркосур като част от тази стратегия.

Дискусията по изпълнението на препоръките от доклада на Марио Драги продължава с изказвания на европейски депутати от различните политически семейства.

От доклада на Драги до „компаса за конкурентоспособност“

Дебатът в пленарната зала беше посветен на спешните действия за съживяване на конкурентоспособността на ЕС, задълбочаване на единния пазар и намаляване на разходите за живот - от препоръките в доклада на Марио Драги до тяхното практическо прилагане.

Докладът за бъдещето на европейската конкурентоспособност беше възложен от Фон дер Лайен през септември 2023 г. на фона на забавяща се производителност, демографски предизвикателства, нарастващи енергийни разходи и засилена глобална конкуренция. В същото време зеленият и цифровият преход изискват безпрецедентни инвестиции и иновации.

През януари 2025 г. ЕК представи т.нар. „компас за конкурентоспособност“ – стратегическа рамка за възстановяване на икономическата динамика на ЕС през следващите пет години, включително чрез инициативи като „Чист индустриален пакт“.

По данни за периода септември 2025 г. - януари 2026 г. ЕС е приел 38 законодателни акта по обикновената законодателна процедура. Около 60 процента от тях имат средна или висока степен на релевантност към препоръките на Драги, като едва шест се определят като структурно значими. Законодателната активност е интензивна, но не винаги кореспондира с реално въздействие върху конкурентоспособността.

Общо 29 мерки от препоръките на Драги са преминали в статус „изпълнени“ или „частично изпълнени“ вследствие на новоприето законодателство. Към януари 2026 г. 58 препоръки (15,1%) са напълно изпълнени, 91 (23,8%) – частично изпълнени, а 234 (61,1%) остават в процес на изпълнение или неизпълнени.

Напредъкът се определя като постепенен и консолидиращ, а не трансформационен. Най-голяма степен на изпълнение се наблюдава в области като механизма за въглеродна корекция на границата (CBAM), отбранителната индустриална политика и рамките за правоприлагане и съответствие. В сфери като умения, трудов пазар и данни напредъкът е предимно подготвителен, без създаване на обвързващи механизми за прилагане.

Общата оценка сочи, че ЕС изгражда правната, финансовата и административната инфраструктура за действие, но все още не е преминал към етап на системна структурна трансформация.

/БТА/