Европа се уповава на грешното решение на кризата с растежа

Европейската икономика се нуждае от по-силен растеж – и то бързо. Иначе континентът рискува да ерозира икономическите си основи, да дестабилизира политическите си системи и да остане без силата да се съпротивлява на чуждестранния натиск, пишат Лукас Гутенберг, директор на програмата за Европа във фондация „Бертелсман“, Нилс Редекер, изпълняващ длъжността съдиректор на Центъра „Жак Делор“, и Сандер Тордоар, главен икономист в Центъра за европейска реформа, за Politico.

Въпреки че поканиха бившите италиански премиери Марио Драги и Енрико Лета да представят план за съживяване на динамиката на блока, страните членки остават твърдо фокусирани върху грешната диагноза, според авторите на материала.

Европа, според настоящия консенсус, се задушава в ненужни регулации и растежът ще се върне, след като бюрокрацията бъде премахната. Политическият отговор, който последва, е дерегулацията, преименувана на „опростяване“, с отмяна на Зелената сделка в основата си, обещания, че новите търговски споразумения ще повишат растежа и ритуални призиви за необходимостта от задълбочаване на вътрешния пазар.

Тази програма обаче е обречена да донесе нови разочарования, посочват тримата автори.

Разбира се, намаляването на ненужната бюрокрация винаги е разумно. Това обаче няма да помогне особено за решаването на настоящите проблеми на Европа.

Според последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), регулаторната тежест върху европейския бизнес се е увеличила умерено през последните 15 години. Не е имало експлозия от бюрокрация, която би могла правдоподобно да обясни нарастващата разлика в растежа със САЩ.

Дори Европейската комисия изчислява, че икономиите на разходи от регулаторните опростявания – т.нар. омнибуси, възлизат на около 12 млрд. евро годишно, или около 0,07% от БВП на ЕС.

Това не е стратегия за растеж, а грешка при закръгляването, според авторите на материала.

Новите споразумения за свободна търговия също няма да осигурят бързо решение. ЕС вече има споразумения за свободна търговия със 76 държави – много повече от САЩ или Китай. Освен това, скорошно проучване на фондация „Бертелсман“ показва, че дори сключването на висящи споразумения и едновременното задълбочаване на всички съществуващи би повишило БВП на ЕС само с 0,6% за пет години.

От Меркосур до Индия има силен геополитически императив да се търсят споразумения и в дългосрочен план те наистина могат да помогнат за осигуряване на достъп както до доставки, така и до бъдещи пазари на растеж. Като краткосрочна стратегия за растеж обаче сметките не излизат.

Същата илюзия оформя дебата за задълбочаване на единния пазар. Ако слуша националните политици, човек може да си помисли, че това е овощна градина с ниско висящи плодове, които само чакат да бъдат превърнати в буркани с мармалад за растеж, които досега не са обрани. Останалите пропуски – в услугите, капиталовите пазари, дружественото право и енергетиката, са политически чувствителни, технически сложни и защитени от мощни лични интереси.

Натискът за общоевропейска корпоративна структура – ​​„28-ият режим“ – е красноречиво признание: вместо да се стремят към истинска трансгранична регулаторна хармонизация, политиците се опитват да заобиколят националните правила и се надяват, че никой няма да забележи. Макар това вероятно ще помогне на някои млади фирми да се разраснат, програмата за пазарна интеграция на това ниво на амбиция няма да задвижи макроикономическата стрелка.

Една надеждна стратегия за растеж трябва да започне с по-честна оценка: икономическата слабост на Европа не произлиза от Брюксел, а отразява фундаментална промяна в световната икономика.

Войната в Украйна предизвика шок в цените на енергията в Европа, която е зависима от изкопаемите горива. В същото време, свръхкапацитетът на Китай удря в основата на индустриалната база на континента. Китайските фирми сега изпреварват европейските компании в сектори, които някога са били перли в короната на икономиката на ЕС.