Китайската програма „Един пояс, един път“ не залязва, въпреки че мнозина от известно време предричат преждевременния ѝ край . Далеч от свиване, емблематичният план за отпускане на заеми на президента Си Дзинпин се адаптира и по този начин става все по-трудно да му се противодейства, пише Bloomberg.
Той се измества от финансиране на мегапроекти към превръщането си в дългосрочен партньор за развитие, особено за бързо развиващите се икономики в Глобалния Юг. Вашингтон и неговите партньори не могат да си позволят самодоволство, ако искат да останат релевантни в страни, които ще стимулират растежа в бъдеще.
Актуални данни показват новия обхват на Китай. Ангажираността за миналата година достига най-високото си ниво от началото на инициативата през 2013 г. Програмата отчита строителни договори на стойност 128 млрд. долара и инвестиции на стойност около 85 млрд. долара. Само проектите, свързани с енергетиката, достигат близо 94 млрд. долара, повече от два пъти спрямо предходната година.
Също толкова важно, колкото и водещата цифра, е къде отиват парите. Инвестициите все повече се концентрират във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), вериги на доставка на батерии, преработка на минерали и промишлено производство. Тези сектори спомагат за укрепване на устойчивостта на веригите на доставка, които са приоритети за Пекин, докато се опитва да надделее в съперничеството си с Вашингтон.
Африка, по-специално, се очертава като водеща дестинация, като Нигерия и Република Конго са сред основните получатели на китайски средства. Китай съчетава тези инвестиции с разширен достъп до търговия. В събота Пекин обяви нулеви мита по внос от 53 африкански държави, считано от 1 май. За правителствата, търсещи растеж и възможности за огромното си население, тази комбинация е трудна за игнориране, особено когато търговската политика на САЩ е толкова непредсказуема.
Неотдавна много анализатори и западни правителства вярваха, че Пекин може да ограничи инициативата. И все пак, след забавянето ѝ по време на пандемията, активността се възстанови през последните няколко години. Тази нова фаза сигнализира за увереността на Китай във време на търговски търкания със САЩ и нарастваща предпазливост относно амбициите на Пекин.
Инфраструктурата и търговията никога не са само бетон или търговия. Тези взаимоотношения, когато се изпълняват добре, създават взаимозависимост. Обновената версия на „Един пояс, един път“ помага на Китай да се справи с по-широката геополитическа несигурност.
Когато Си Дзинпин за първи път очерта идеята си за нов Път на коприната през 2013 г., той я представи като проект за свързаност. Амбицията му беше да се изградят пътища, железопътни линии, пристанища и електроцентрали, които да свързват Китай с Евразия, Африка и отвъд. В крайна сметка инициативата се разшири до повече от 150 държави и надхвърли 1 трлн. долара в сделки.
Но този ранен етап беше белязан както от противоречия, така и от ограничения мащаб. Планът беше критикуван относно устойчивостта на дълга и екологичните щети - обвинения, които Пекин отхвърля.
Най-новото въплъщение на програмата е по-целенасочено – и в много отношения по-стратегическо. Това е необходимо. Въпреки перспективата за сближаване през следващите месеци, когато се очаква Си да се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп, натискът се простира отвъд търговията. Военната модернизация на Китай и подкрепата му за Русия засилиха подозренията, като западни представители заявиха, че Пекин е увеличил подкрепата си за войната на Москва в Украйна през миналата година. В страната растежът е бавен, а вътрешното търсене остава ниско.
На този фон едва ли е изненадващо, че Пекин настоява за по-тесни връзки с Глобалния Юг. За западните правителства това представлява по-сложно предизвикателство от първата фаза на „Един пояс, един път“. Тези, които продължават да го представят предимно като дългов капан, водят битката от вчерашния ден. Пекин е коригирал модела си. Нито пък целта трябва да бъде самоограничаване. По-реалистичната цел е да се предотврати превръщането на програмата в единствената възможност.
Това означава да се правят две неща едновременно: да се предложи партньорство на държавите от Глобалния Юг, като същевременно се засили фокуса върху стратегически сектори като минерали, цифрова инфраструктура и енергийни системи. Тази задача става все по-належаща, тъй като Вашингтон намалява разходите за развитие и преразглежда отвъдграничните си ангажименти, създавайки пропуски, които Пекин бързо запълва.
Има области, в които стратегията на Китай остава уязвима и правителствата биха постъпили разумно, за да ги подчертаят, докато Пекин напредва. Опасенията относно прозрачността остават, както показа случаят с индонезийския проект за високоскоростна железопътна линия „Джакарта-Бандунг“, със забавяния и превишаване на разходите.
Възраждането на „Един пояс, един път“ не показва, че икономическият модел на Китай е неудържим. Но показва, че Пекин не се оттегля от глобалните си стремежи, а само се адаптира.


СЗО: Черният дъжд в Иран увеличава риска от някои видове рак
ЕК набеляза мерки за повишаване на енергийната независимост на ЕС
Варна бе домакин на поредната проява от кампанията „Не на агресията“
Ръчните скорости ще оцелеят, въпреки експанзията на софтуера
Имаме горива и петрол в запас за повече от 90 дни
Джаведанфар: Иран не иска нов върховен лидер
Джаведанфар: Израел се страхува от нов конфликт, ако войната свърши утре
Панамският канал е готов да поеме още трафик, част 3
Панамският канал е готов да поеме още трафик, част 2
Д. Уилингам: Критичното мислене е съвкупност от стотици по-специфични умения
В Китай се върнаха към плагитството, този път с реклама
Fiat загатна името на новия си компактен SUV
България има горива и петрол в запас за повече от 90 дни
Защо ръчните скорости ще оцелеят
В Германия отчетоха ръст на повредите при електромобили и хибриди
На 29 март преминаваме към лятното часово време
Унгария забрани износа на суров петрол и петролни продукти
Задържан е мъж на 63 г. от свищовско село, нанесъл побой на майка си
Disney се зае с игрална адаптация и на "Камбанка"