IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

По-възрастните работници не са по-малко продуктивни от по-младите

Негативните ефекти на възрастта се компенсират от опит и изградени умения

23:03 | 29.05.23 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

След смъртта на Мартин Еймис вестниците се изпълниха с цитати на по-запомнящите се мисли на известния писател, пише колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.

През 2021 г. той каза пред Guardian, че му е било трудно да завършва нещата по време на пандемията, но се съмняваше, че това се дължи на Covid. „От възрастта е“, сподели писателят. „В старите времена прозата идваше по-бързо. Сега е битка.”

Еймис беше на 71 по това време, но броят на хората, които ми споменаха този цитат наскоро, сочи, че думите му резонират далеч отвъд собственото му поколение.

В епохата на ширеща се възрастова дискриминация Еймис признаваше, че когато остаряваме, невинаги сме толкова добри в работата си, колкото сме били преди.

Това е смущаваща мисъл на много нива, но не на последно място защото не е напълно вярна. Ние наистина се влошаваме с възрастта, но невинаги по начините, които масово се предполагат.

Всъщност ние разбираме погрешно много неща относно остаряването и работата, което е странно, като се има предвид, че сега има повече възрастни хора, отколкото малки деца на планетата за първи път в историята.

Като начало приемаме, че възрастните хора са по-слаби, отколкото са.

Части от мозъка, които отговарят за неща като работната памет, може да се влошават на средна възраст, но като цяло свързаният с възрастта когнитивен спад обикновено не е ясно изразен, докато не достигнете поне 70 години, като само 5 процента от хората над 65 години показват признаци на когнитивно увреждане.

Тези цифри идват от изследвания, събрани в доклад отпреди пандемията за Британската медицинска асоциация, с цел да се помогне на лекарите да адресират работната сила в Обединеното кралство, която е с повече хора на възраст над 50 години от всякога.

Докладът показа, че слухът, зрението и мускулната сила на по-възрастните работници може да не са това, което са били, но за повечето хора в 60-те им години забавянето на умствените способности и умствената гъвкавост, доколкото го има, е „леко“ и ефектите се компенсират от опит и изградени умения. Всъщност способността за справяне със сложни проблеми и някои видове езикови способности могат да се подобрят.

Няма убедителни доказателства, че по-възрастните работници са по-малко продуктивни от по-младите. Всъщност в доклада се казва: „Основната констатация е, че здравите възрастни хора се представят еднакво добре с по-младите си колеги.“

С други думи, много допускания за по-възрастните работници са неуместни.

Има още едно неразбиране относно възрастта и работата, което се подхранва от някои по-възрастни работници - включително мнозина, които може би четат тази статия.

Тук говоря, пише Кларк, за амбициозните, които са се радвали на години на професионални постижения и са ужасени да открият, че кариерата им е в застой или не е успяла да донесе удовлетворението, което са очаквали.

Както много от тези работници биха казали, те не заслужават кофи от съчувствие. Те са се справили много по-добре от други. Но те са емблематични за по-широка дилема: професионалният упадък идва по-рано от очакваното и следователно изисква по-внимателно управление за повече работници, отколкото обикновено се предполага.

Това не е модерен корпоративен проблем. Той отдавна е обект на водещи произведения в литературата. Както британският театрален режисьор Никълъс Хитнър каза за Хенрик Ибсен неотдавна, много от късните пиеси на великия норвежец са за усещането за „успешния мъж, който гледа назад към живота си и въпреки своите постижения усеща на някакво дълбоко ниво, че е сбъркал някъде”.

И все пак дилемата продължава да е в сила. Неслучайно един от големите литературни бестселъри в САЩ миналата година беше книгата на Артър Брукс от Харвардския университет „От сила в сила“ (преведена е на български – бел. прев.), която касае справянето с професионалния упадък.

Тя е пълна с данни за това колко бързо хората тръгват надолу в редица области. Инвестиционните консултанти достигат своя връх на възраст между 36 и 40 години, а химиците - на 46. За писателите диапазонът е по-окуражаващ - между 40 и 55 години, който е подобен на този за сортиращите пощенски служители.

Брукс смята, че правилният отговор се крие в разпознаването на симптомите на неизбежния процес и преминаването към работа, която разчита по-малко на „строгия интелект“ и повече на „рафинираната интелигентност“, или мъдростта, придобита по-късно в живота.

Той е несъмнено прав. И както при толкова много други неща относно остаряването и работата, първото, което трябва да направим, е да разберем разликата между възприятието и реалността, завършва авторката.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 23:03 | 29.05.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Пазар на труда виж още

Коментари

Финанси виж още