Тайната на заплатите у нас засега остава

Европейската директива срещу дискриминацията в заплащането на труда между мъжете и жените, която трябва да отмени тайната на възнагражденията и да внесе повече прозрачност при формирането на заплатите в България, се отлага засега.

Новите правила трябваше да бъдат в сила от началото на юни, но работодателите имат забележки по законопроекта, а срокът за общественото обсъждане беше удължен до 18 юни. Така тайната на заплатите у нас засега остава. Експерти обаче предупреждават, че отлагането на изпълнението може да доведе до наказателна процедура срещу страната ни от Европейската комисия.

Новите правила за определяне на възнагражденията в България и в ЕС целят да гарантират равнопоставеност между половете при полагане на равен труд или на труд с равна стойност. Засягат всички работещи, както в частния, така и в държавния сектор. 

Персоналните заплати могат да останат в тайна, но в същото време работодателите нямат право да ограничават служителите си да обсъждат своите възнаграждения. Компаниите трябва да остойностят труда на работниците и служителите си по обективни критерии за всяка съответна позиция, като се отчита разликата в професионалния опит, квалификацията, обучението.

Директивата трябва вече да се изпълнява от страните в Европейския съюз, но у нас все още се работи по критериите, а законопроектът на Министерството на труда и социалната политика е на ниво обществено обсъждане. Работодателите откриват редица неясноти в проекта по отношение на формулирането на понятия като средна работна заплата, равнопоставен труд и как ще се сравняват съответните позиции. Ограничават ги и сроковете, в които трябва да изпълнят изискванията. Затова се надяват на промени в хода на обсъжданията, обясни пред БНР Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора.

"Всички подкрепят принципа на равно заплащане. Спорът е как. Имаме нужда от методология“, посочи експертът.

По думите на Танчева е трудно да дефинира равностоен труд, макар и с посочените категории. "Нямаме точни критерии какво е средна заплата, как се формират категории на ниво компания, как ще се измерват разликите в заплащането. Дефинициите липсват в текстовете и те биха попречили на адекватното прилагане и истинската конкурентоспособност на компаниите, защото това може да бъде интерпретирано грешно", смята експертът.

Според нея субективизмът може да бъде избегнат само с ясна методология, която да е подробно разписана.

Критериите, които разписва ЕК, са най-общо формулирани в четири категории, но всяка страна поотделно трябва да регламентира и приложи изискванията в своето законодателство. По думите ѝ критериите са уменията, усилията, отговорността и условията на труд.

"Те са толкова широкообхватни понятия, че има риск да бъдат интерпретирани погрешно от различните работодатели. Нужно е да се дадат малко повече конкретни стандарти и показатели, които да се следват от работодателите", каза събеседникът.

Според новите правила работодателите се задължават да обявяват диапазона на заплащане за всяка длъжност още в обявите за работа. Всеки служител ще има право да иска информация какво е неговото възнаграждение спрямо равни на неговата позиция в една категория труд. Работодателят ще бъде длъжен да отговори в 14-дневен срок, като се аргументира, както и да не допуска необоснована разлика от повече от 5% при заплащането между мъжете и жените за един и същи труд.

Според данните на Българската асоциация за управление на хора мъжете получават средно с 12% по-висока заплата от жените за един и същи труд в България.

Важно е да знаем средната заплата за позицията си, за да се избегне дискриминацията по пол, но и за да има съизмеримост във възнагражденията за един и същи труд при отчитане на индивидуалните предимства, според директивата, признават и работодателите.

Работодателите твърдят, че не протакат умишлено дискусията по новите изисквания за осветляването на заплатите и прогнозират, че от началото на 2027 година законопроектът ще бъде факт.

В началото на годината проучване показа, че работодателите в България не са готови да изпълнят директивата за прозрачност на заплатите.

Към февруари едва 8% от работодателите в България са били готови да изпълнят новата евродиректива за прозрачност на възнагражденията. 

Близо 82% от работодателите са информирани и до известна степен подготвени за въвеждането на директивата. Въпреки това малцина вече са внедрили изцяло нужните процеси. 37% са започнали някаква подготовка, 41 на сто са готови да започнат работа в тази насока, но още не са започнали. 18% признават, че не са запознати с нейните изисквания. 44% от работодателите изразяват негативни очаквания относно влиянието на новите регулации, свързани с директивата.