Автор: Тодор Николаев, Solar Energy
Данък убиец, наложен от Брюксел, е напът да затрие надеждите ни за зелено енергийно бъдеще. От 1 декември трябва да се прилага приета преди месец и половина европейската норма за свръхоблагане на печалбите и приходи на енергийните фирми. Така, в разгара на енергийната криза, европейските чиновници прострелват в крака цялата икономика и връщат в Европа с век назад. Съгласно европейската норма всяка държава има право да облага с по-малък или по-висок налог производството на ток от различни източници.
Да облагаш повече енергетиката, за да се бориш с високите цени на тока, е не просто оксиморон, а пълен абсурд. Налагането на допълнителни налози по отношение на една икономическа дейност първо ще спре инвестициите в нея, а после ще я ликвидира.
Така вместо да се борим с високите цени на тока, накрая ще го докараме просто да няма електричество и да прекараме Коледа на тъмно.
В случая на ЕС и България в частност данъкът върху неочакваните печалби за производителите на ток ще направи това по два начина.
Първо, ще доведе до по-малко производство на енергия във време, когато Европа и България най-много се нуждаят от нея. Това прави почти невъзможна раздялата с руските енергийни източници.
Второ, данъкът намалява размера на инвестициите на „зелените“ енергийни компании в бъдещи и настоящи проекти. Това ще направи още по-трудна прогнозируемостта на енергийните доставки в средносрочен план.
Енергетиката, особено тази от възобновяеми източници, има няколко особености, които очевидно не се отчитат нито в българския, нито в европейския план. На първо място този сектор е много капиталоемък – изисква милиони евро предварително, за да заработи нещо в последствие. Когато ги изземеш, секторът не може да инвестира и да се развива. Това води до дефицит на ток, респективно – до по-високи цени.
На второ място енергетиката е цикличен бизнес. В някои години енергийните компании имат големи печалби. В други години имат големи загуби. Това е естеството на индустрията. Наказването на високата възвръщаемост (с високите рискове, които все още са налице), без да се отчитат високите загуби, обезсърчава капиталовите инвестиции в тези компании.
Когато местните компании не инвестират, логично бизнесът ще се насочи към чужбина за внос на ток. Така хем ще затрием българската индустрия, хем ще плащаме скъпо за вносно електричество.
Мярката е в пълна противоположност с широко прокламираните от Брюксел цели за по-екосъобразна и зелена икономика. Съвсем наскоро Европейската комисия обяви амбициозен план, който нарече REPowerEU. Основната му цел е да премахне зависимостта от руските изкопаеми горива и да ускори въвеждането на възобновяема енергия, която да ги замени. За да се случи този план, очевидно трябва и се насърчава мащабното въвеждане на нови мощности, за производство и съхранение на зелена енергия.
Излиза, че от една страна ще свръхоблагат зелената енергия, а от друга ще я насърчават. Това съвсем се отклонява от идеите за по-щадяща околната среда енергетика и за инвестиции в зелена енергия, прокламирани в Плана за възстановяване и устойчивост, по който очакваме милиарди от Брюксел.
В крайна сметка изводът е ясен, ако приложим сляпо новите налози на Брюксел, ще загубим регионалната си лидерска позиция на износител на енергия и ще се принудим дори да внасяме скъп европейски ток, за да компенсираме нуждите си.
За да не се случи това, България трябва да продължи да насърчава родното производство на ток с акцент върху алтернативните възобновяеми енергийни източници. Щом не може да ги освободи от налог заради ЕС, поне да не ги облога с повече от одобреното от Брюксел.