IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Сметката в енергийната стратегия до 2053 г. набъбва до 66 млрд. евро

Нужните инвестиции в производството на водород са почти 10 млрд. евро

10:59 | 25.01.23 г.
Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg LP
Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg LP

Нужните инвестиции в представената от служебния министър на енергетиката Росен Христов стратегия за развитието на електроенергийния сектор до 2053 година ще бъдат поне 66 млрд. евро. Документът беше представен публично на 17 януари, но едва сега някои подробности от плана бяха качени на страницата на Министерството на енергетиката.

От тях е видно, че освен разходите за ядрени мощности и нови зелени централи, върху които акцентира Христов преди дни (на стойност малко над 46 млрд. евро), инвестициите в други нисковъглеродни технологии ще бъдат на стойност още 19,1 млрд. евро.

В тази графа попадат средствата за изграждане на електролизьори (за производството на зелен водород), които са 9,6 млрд. евро, както и за системи за съхранение на енергия, които са към 9 млрд. евро. Очакванията са, че тези средства ще дойдат от международни финансови институции (вероятно ще изискват поне държавни гаранции по кредитите) и от частни инвеститори. 

Като цяло в стратегията единствено планираните нови вятърни мощности са оставени изцяло на частни инвестиции. Предвидено е изграждането на 4 гигавата вятърни мощности на стойност 6,4 млрд. евро. 

Сметките по отношение на ядрените мощности също изглеждат под въпрос. В плановете на Министерството на енергетиката са вписани разходи за две нови мощности (в АЕЦ "Белене"), които да бъдат на линия до 2035 г. Отбелязаната стойност е 10 млрд. евро. Още през 2012 година обаче оптимистичният сценарий на един от консултантите на правителството по проекта - британската банка HSBC, сочеше че цената ще бъде 10,3 млрд. евро.

Доколко е реалистично 10 години по-късно тази цена да се е запазила на фона на съществената промяна в геополитиката, още повече и след началото на войната в Украйна?

Цената за новите мощности, разбира се, е относителна и например зависи дали България ще може да използва по някакъв начин реакторите, които вече купи за централата. По думите на Росен Христов по време на представянето има данни, че руско оборудване може да бъде имплементирано в западна технология, но дали и как това ще стане реалност няма яснота. На тази площадка са инвестирани милиарди левове, но също така преди реален старт на проекта трудно може да се оцени доколко добре е консервирана тя през годините.

Първата копка за АЕЦ "Белене" е направена през 1987 г.

В стратегията за следващите години се предвижда и две заместващи мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй", чиято заложена стойност е 12 млрд. евро. Там всички преговори тепърва предстоят. В момента регулаторът е дал одобрение за площадката на седми блок в съществуващата ни централа.

Плановете са до 2053 г. в страната ни да има 4000 мегавата ядрени мощности, тоест плавно заместване на работещите днес V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" и нови два в АЕЦ "Белене".

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:59 | 25.01.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Енергетика виж още

Коментари

Финанси виж още