Европейските планове за отказ от руския газ могат да убият "Балкански поток"

Европейската комисия (ЕК) предложи в началото на седмицата регламент и пътната си карта за отказ от руския природен газ. Според предложените срокове доставките на руски газ (тръбен и втечнен) ще приключат до края на тази година по съществуващите краткосрочни договори, пидписани преди 17 юни 2025 година.

Европейската комисия дава възмжност за намиране на алтернативи и начини за прекратяване на дългосрочни договори и доставките по тях ще продължат до края на 2027 година, но от 1 яунуари 2028 година в ЕС няма да може да бъде доставян руски газ директно или чрез посредници, предвижда проекта на регламента.

Мерките засягат най-вече Унгария и Словакия, които са сред малкото клиенти, останали на руските доставчици на петрол и природен газ. Но не само те купуват руския газ - в ЕС през миналата година са доставени и 20 млрд. куб. метра втечнен газ (през терминали в Испания, Франция и Белгия), както и общо 32 млрд. куб. метра тръбен газ.

В момента единственото трасе на руския природен газ в ЕС е "Турски поток" и продължението му на българска територия "Балкански поток". През него газ получават Унгария, Словакия и Сърбия и този газ е 100% руски, идващ от "Турски поток" без варианти за диверсификация. Основната част на капацитета на "Балкански поток" е запазена от "Газпром" за години напред. Диверсификация на доставките за "Балкански поток", през входната точка "Странджа - Малкочлар" може да дойде от Турция - например през терминалите за втечнен газ като вносителите трябва да докажат, че произходът на газа не е руски. 

В момента това не е задължително в общността, но България има опит, защото в търговете на "Булгаргаз" е записано като условие - доставчиците да не бъдат от държава под санкции от ЕС.

Това би дало шанс за "Балкански поток" на фона на договора ни за 13 години с Botas, но според коментари на енергийния министър Жечо Станков цената за използване на терминалите е в пъти по-висока от алтернативните терминали в Гърция. По договора "Булгаргаз" е натрупал 240 млн. евро задължения и според лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти в Народното събрание днес (19 юни) може да се стигне до арбитражен иск към България. 

Ако регламентът за ограничаване на зависимостта от руските енергоресурси бъде одобрен, а сигналите за това са, че вероятността е голяма, тъй като се изисква квалифицирано, а не пълно мнозинство при гласуването, то клиентите, който ще могат да използват "Балкански поток" от 2028 година са в Сърбия и Северна Македония. "Булгартрансгаз", който оперира газопровода и тегли кредити, за да реализира строителството, ще загуби голяма част от приходите от транзит на газ.

Според данните на Министерството на енергетиката приходите от преноса на газ от пускането в експлоатация на трасето между входната точка "Странджа - Малкочлар" и изходната "Киреево - Зайчар" от 2020 година до 31 декември 2024 година, достигат 1,731 млрд. лева. Разходите за този период са 32 млн. лева. 

Отказът от руски газ не е санкция, а защита от руското "енергийно оръжие"

В мотивите към регламента от ЕК обръщат внимание, че забраната за внос на руския газ в ЕС не е санкция, налагана заради войната в Украйна, намеквайки че след като бойните действия приключат, доставките едва ли ще се върнат на предишните нива. Русия използва енергията като оръжие и натиск, като в края на 2022 година тогавашния министър на вътрешните работи Иван Дерменджиев потвърди, че ДАНС разследва сигнали, че "Балкански поток" е построен въпреки доклади, че е част от стратегията на руския президент Владимир Путин да заобиколи Украйна. Информация за резултати от това разследване не са оповестени досега. Германия също призна официално, че "Северен поток 2" е дал възможност на Кремъл да започне войната. 

Европа преживя няколко кризи - през 2006 година, през 2009 година и през 2014 година, без да си даде сметка за уязвимостта си. През есента на 2021 година Русия прекрати и търговията по платформата за спот доставки на газ, която преди това балансираше европейския пазар. "Газпром" пък не изпълни ангажимента си и не нагнети газ в газохранилищата на територията на Германия, които използваше като буфер за зимата. Така цената на газа малко преди началото на войната в Украйна започна да се покачва, а след това - "изхвърча" до рекордните над 300 евро за мегаватчас през август 2022 година.

Оттогава пазарът се успокои и нормализира и макар че цените намаляха до около 40 евро за мегаватчас в обедната сесия на нидерландската борса TTF на 19 юни, те все още са над нивото преди есента на 2021 година.

ЕК отбелязва още и делата за злоупотреби с господстващо положение срещу "Газпром", което изкривяваше пазара. В Източна Европа руската компания блокираше навлизането на конкуренти, което години наред поддържа висока цената на газа.