Амбициите на Тръмп за възраждане на ядрената енергетика засега не се отплащат

След години на стагнация интересът към ядрената енергия в САЩ е изключително висок, благодарение на растящите енергийни нужди в сектора на изкуствения интелект (AI). Ядрените компании са любимци на борсата, а администрацията на президента Доналд Тръмп наскоро обяви ангажимент от над 80 млрд. долара за финансиране на нови реактори, пише Bloomberg.

Има само един проблем: Едва ли някой от проектите ще бъде въведен в експлоатация през следващите десетилетия.

На теория 80 млрд. долара могат да осигурят достатъчно реактори, които да захранват всички центрове за данни във Вирджиния. В действителност, изграждането на традиционните реактори отнема 10 или повече години, докато дългоочакваната вълна от малки, модулни реактори все още не е произвела търговска електроенергия. Това означава, че единствените централи, които ще влязат в експлоатация скоро, са шепа затворени съоръжения, които могат да бъдат рестартирани.

„Много неща се подготвят и нищо не се случва“, коментира анализаторът на BloombergNEF Крис Гадомски.

Този дисонанс подчертава колко радикално и бързо се е трансформирала енергийната система на САЩ през последните години. Неотдавна комуналните предприятия затваряха скъпите атомни електроцентрали и ги заменяха с по-евтини съоръжения, работещи с природен газ и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Бумът на изкуствения интелект междувременно увеличи прекомерно потреблението на електроенергия, натоварвайки мрежата и тласкайки нагоре цените.

Но докато популярността на ядрената енергия отново набира скорост, логистичните и технологичните ограничения заплашват да осуетят развитието ѝ, дори с подкрепата на Тръмп по отношение на рационализирането на разрешителните и финансирането.

Възможно е ядрената индустрия да постигне целта на Тръмп за старт на строителството на 10 големи ядрени реактора до 2030 г. Но тя няма да има много място за маневриране, изтъква Уайът Хартли, ръководител на управлението на активи за Северна Америка в Brookfield Asset Management Ltd. Компанията се очертава като ключов играч в индустрията, отчасти защото е мажоритарен собственик на Westinghouse Electric Co., която се очаква да бъде ключов бенефициент от сделката за реакторите на стойност 80 млрд. долара, обявена миналия месец.

„Нищо в ядрената енергетика не се случва за една нощ“, посочва Джефри Мерифийлд, бивш член на Комисията за ядрено регулиране на САЩ.

Освен издаването на разрешителни, предприемачите трябва да намерят купувачи за електроенергията и да наемат хиляди квалифицирани работници. А производството и доставката на някои от най-важните компоненти на една централа, като реакторните съдове и парогенераторите, може да отнемат до четири години.

Хартли очаква някои от тези поръчки да бъдат направени „в най-близко бъдеще“, но реалистично погледнато, ще са необходими 10 години, за да се пуснат в експлоатация само две централи.

Акциите на компаниите за ядрена енергия поскъпват въпреки липсата на напредък в проектите. Графика: Bloomberg

Дотогава някои разработчици на реактори ще разчитат на природен газ. Fermi Inc., инвестиционен енергиен тръст, основан от бившия министър на енергетиката Рик Пери, който разработва огромен център за данни в Тексас, поръча през октомври компоненти за реактори, но не очаква те да влязат в експлоатация до началото на следващото десетилетие.

Стартъп компаниите Blue Energy Global Inc. и First American Nuclear Co. също очакват реакторите им да бъдат завършени през следващото десетилетие. И трите компании инсталират газови системи, за да снабдяват клиентските центрове за данни възможно най-бързо.

И има още един проблем, който може да забави разполагането на големи реактори: администрацията на Тръмп все още не е определила как ще бъдат разпределени 80-те милиарда долара. Също така не е ясно кой ще отговаря за покриването на разходите по проект, който значително надхвърля бюджета.

Шумът около ядрената енергия е толкова какофоничен, че самото обявяване на планове за разработване на реактори е достатъчно, за да повиши оценките на компаниите. Fermi, която все още няма производство на електроенергия и се листна на Нюйоркската фондова борса едва през септември, е оценена на около 13 млрд. долара. Междувременно фирмите, разработващи малки, модулни реактори, отбелязаха рязък скок на цените на акциите си през последната година.

Въпреки шума около малките реактори, които са проектирани да работят във фабрики и да се сглобяват на място, реалният напредък е мъчително бавен. Някои експерти смятат, че малките реактори биха могли да влязат в експлоатация по-рано от големите, защото са потенциално по-евтини и по-бързи за производство, но само три компании са започнали строителството: Oklo Inc., TerraPower LLC и Kairos Power LLC. Нито една от тях обаче не е получила регулаторно одобрение за изграждане на търговска система, нито е доказала, че може да произвежда енергия в търговски мащаб.

Kairos може би е най-близо до изпълнението на плановете си за търговска електроцентрала. Компанията изгражда демонстрационен реактор за валидиране на технологията, но той няма да генерира електричество и има разрешение да построи малко по-голяма версия, която ще генерира 50 мегавата.

Всичко това показва, че най-бързо развиващата се част от индустрията са проектите за рестартиране на вече неработещи централи.

Повече от дузина реактори бяха спрени от 2012 до 2022 г., предимно по икономически причини, като три от тях сега отново се въвеждат в експлоатация. Holtec International очаква централата Palisades в Мичиган да възобнови работа в началото на следващата година, а Constellation Energy Corp. е напът да включи реактор през 2027 г. в Three Mile Island, Пенсилвания. NextEra Energy Inc. обяви миналия месец, че ще върне към експлоатация централата Duane Arnold в Айова до 2029 г.

Междувременно Brookfield води преговори за поемане на изоставения проект VC Summer, който може да влезе в експлоатация в началото на следващото десетилетие.

Но списъкът с потенциални кандидати за рестартиране е много кратък и трите планирани повторни въвеждания в експлоатация биха произвели най-много 2,2 гигавата електроенергия – малка част от мощността, която Тръмп иска да генерира от реактори.