Вносителите на природен газ в Европейския съюз (ЕС) през България (точката за междусистемно свързване "Странджа 1", тоест Транбалканския газопровод) ще трябва да доказват, че произходът му не е руски най-малко 7 дни преди доставките. Това е вписано в регламента за отказ от руския газ, който предложи Европейската комисия.
Текстовете бяха съгласувани по време на триалога - между представители на ЕК, Европейския съвет и Европейския парламент.
Вносът на неруски газ през България през входната точка "Странджа 1" ще може да продължи и след като мине преходния период. От публикуваните текстове обаче става ясно, че транзитът по "Балкански поток", който е продължение на "Турски поток" без отклонения, вероятно ще бъде спрян.
След дискусиите има малка промяна по отношение на датите, от които влизат в сила правилата. За нови доставки забраната ще започне шест седмици след влизането в сила на този регламент.
За краткосрочните доставки, договорени преди 17 юни 2025 година, забраната ще влезе в сила от 25 април 2026 година за втечнен газ и от 17 юни 2026 година за тръбен газ. По дългосрочните контракти за вноса на втечнен газ забраната ще влезе в сила от 1 януари 2027 година, както е предвидено в 19-ия пакет със санкции.
Дългосрочните договори за внос на тръбен газ влизат в сила от септември 2027 година, като има вариант срокът да бъде удължен до 1 ноември 2027 година, ако държавите имат проблеми с нагнетяване на природен газ за зимата.
Регламентът не допуска увеличаване на количествата през годините на преходния период.
Вносителите на руски газ ще трябва да съобщават месец преди планираните доставки, а за неруски - 5 дни преди вноса. За България срокът е удължен (най-малко 7 дни преди вноса), защото визираната междусистемна точка "Странджа 1" е между България и Турция, а в Брюксел разглеждат газа, идващ от Турция, като по-рисков. Анкара приема за "турски" газът в своята газопреносна мрежа, независимо откъде е постъпил в страната. Газовият микс на Турция обаче е много богат - от Азербайджан, Русия, местен добив и втечнен газ през терминалите в Средиземно море.
Преди седмици унгарският премиер Виктор Орбан съобщи, че ще даде на съд Европейската комисия за тези ограничения, заявявайки, че Брюксел не се съобразява с мнението на Будапеща. Одобрението на регламентите обаче не изисква пълно мнозинство, както например при санкциите - достатъчно е текстовете да бъдат подкрепени от 55% от държавите в ЕС, представляващи най-малко 65% от гражданите на общността.
В началото на ноември Унгария получи дерогация от американските санкции и може да продължава да купува руски петрол през "Дружба" и руски газ през "Турски поток". Виктор Орбан пътува до Москва преди дни, за да поиска допълнителни количества руски енергоресурси за зимата.


Въпреки митата: 93% е ръстът на китайските електромобили в ЕС
Да спасим Станислав баща, съпруг, син и приятел!
29 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Варненският окръжен съд прие последните за 2025 г. стажант-юристи
Протестиращите в подкрепа на Коцев с приз от Българския хелзинкски комитет
Уесли Кларк: Русия просто трябва да спре да се бие
Уесли Кларк: Случаят с танкера засилва натиска над Мадуро
Уесли Кларк смята, че дните на Мадуро са преброени
До 2026 година космическите отпадъци ще унищожат напредъка за парниковите газове
Тръмп ги помилва за "6 януари". Сега те искат милиони долари
Войната срещу автомобила: 20 непознати факта
Volkswagen Group се отърва от легендарно дизайнерско студио
Пет култови кросоувъра от началото на века, които си заслужават
Самолет кацна върху автомобил на магистрала
Европа се опита да спре китайците, но в крайна сметка им помогна
Роузи Хънтингтън-Уайтли става моден директор на луксозен бранд
Защо иракските кюрди се нуждаят от противовъздушна отбрана
Крис Прат и Катрин Шварценегер се запознали в църква
Тайната на 41-годишния брак на Сигорни Уийвър с мъжа, за когото се омъжва след 3-месечна бурна връзка