Ще ускори ли енергийния преход кризата с високите цени на петрола и газа?

Ормузкият проток е затворен за търговски плавателни съдове вече повече от месец. Ефективното блокиране на водния път, през който в спокойни времена преминават поне една пета от световните петролни и газови ресурси средно на ден, тласна нагоре цените на световните енергийни пазари. Огромните последици от това прекъсване – което сега е по-голямо от това по време на петролните кризи от 1973 г. и 1979 г. взети заедно – едва сега започват да се усещат. Въпросът е как светът ще реши да се справи с последиците – ще се върнем ли към добре смазаните вериги на доставка на изкопаеми горива или ще изградим по-чисто и по-устойчиво бъдеще, основано на възобновяеми източници, пише Oilprice.

Въпреки че настоящото описание на недостига на петрол е най-голямото в световната история, въздействието му досега изостава като ефекти от кризите от 70-те години. Причината е, че световният енергиен микс е много по-разнообразен, отколкото е по това време, до голяма степен благодарение на разпространението на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), които позволяват по-голяма степен на енергийна автономност и по-ниско ниво на зависимост от глобалните вериги на доставка на изкопаеми горива за много държави.

В резултат на това страните, които са изградили стабилни индустрии за възобновяема енергия, са сред най-добре защитените от въздействието на днешната волатилност на петролния пазар. Докато азиатските енергийни пазари са изключително силно засегнати от войната в Иран, огромното натрупване на чиста енергия от Китай (както и огромните запаси от суров петрол) му осигуриха стратегически буфер. Междувременно в Европа Испания отбеляза много по-стабилни цени на енергията от редица други държави в региона благодарение на своя силен сектор за соларна енергия.

Тъй като енергийните кризи продължават да разтърсват пазарите, става ясно, че светът трябва да усъвършенства стратегията си за енергийна сигурност. Също така изглежда ясно, че диверсифицираните енергийни доставки и енергийната независимост чрез преход към чиста енергия са доказана и успешна стратегия за енергийна сигурност. Докато слънчевата, вятърната и ядрената енергия могат да се произвеждат практически във всяка държава, веригите на доставка на петрол и газ естествено са съсредоточени само около няколко основни играчи и следователно веригите на доставка ще останат по своята същност геополитически чувствителни.

Войната в Иран „за пореден път разкри крехкостта на световната мрежа от изкопаеми горива: твърде много икономическа мощ, концентрирана на твърде малко места, всички от които трябва да преминават през едни и същи морски – и милитаризирани – ключови точки“, посочва Forbes.

Въпреки че икономическите последици от конфликта с Иран и затварянето на Ормузкия проток досега се ограничават предимно до Азия, никой не е имунизиран срещу този вид геополитически последици. Трудни времена и високи цени на петрола предстоят за останалата част от света и то съвсем скоро . Инфлацията и рецесията са съвсем близо, а безпокойството е голямо.

Но докато покачващите се цени на енергията ще бъдат пагубни за страните, зависими от вноса, и особено за бедните страни в Глобалния юг, последната енергийна криза може също да засили глобалния преход към чиста енергия. С покачването на цените на петрола и газа, внедряването на ВЕИ вероятно ще се увеличи рязко, тъй като вятърната и слънчевата енергия вече са по-евтини от изкопаемите горива.

„Вятърната и слънчевата енергия не могат да бъдат жертви на ембарго, блокирани или изключени от чужда сила“, написа наскоро в статия за Fortune Дейвид Фрикман, генерален партньор в базираната в Стокхолм група за рисков капитал Norrsken. „Всеки тераватчас от местното производство на възобновяема енергия е тераватчас, който никой противник не може да използва като оръжие“, добавя той.