Какви възможности има за отработеното ядрено гориво у нас?

Хранилището „Радиана" вече работи и получи първите контейнери (общо 38 от средата на април насам) с радиоактивни отпадъци, които ще бъдат погребани за срок от повече от 300 години, съобщиха от ръководството на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО) по време на годишната ядрена конференция, организирана от Булатом в к.к. „Ривиера“. Очаква се първата клетка на хранилището да бъде запълнена през януари 2027 година.

В „Радиана" ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци - части от оборудването на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, включително и тези, които се извеждат от експлоатация, както и медицински отпадъци. В него обаче не може да бъде съхранявано отработеното ядрено гориво, което доскоро България връщаше в Русия.

Мит е, че страната ни няма ангажимент за остъклените отпадъци - по договор отработеното гориво трябва да бъде извозено на руската страна, която да използва остатъците от уран и плутон, и да върне остъклените остатъци от горивните касетки. Досега обаче Русия не е изпълнявала това и една от причините е, че няма методика, която да определя характеристиките на остъклените отпадъци, която да ни гарантира, че руската страна ни изпраща само нашите остатъци. С развитието на войната в Украйна спря и превозът на ядрено гориво - и отработено, и свежо.

В същото положение са и другите европейски държави, в които работят ядрени реактори от типа ВВЕР – Унгария, Чехия, Словакия, Словения и Финландия.

В момента отработеното ядрено гориво у нас се съхранява в мокри хранилища, а след това касетките ще бъдат прехвърлени в сухи хранилища и там мога да прекарат поне десетилетие, по време на което България да реши как да процедира с тях. В страната трябва да бъде изградено хранилище за високоактивни радиоактивни отпадъци, но изборът на площадка се бави от години. В него могат да бъдат съхранявани и остъклените отпадъци, а също така и самите касетки, без да бъде вадено остатъчното гориво (което е ресурс за ново производство).

Проблемът стана по-остър с решението за диверсификация и използването на горивото на Westinghouse в АЕЦ „Козлодуй“, тъй като в договора за доставка не е предвиден никакъв ангажимент.

В Европейския съюз има само една компания, която има пълен горивен цикъл – френската Orano. Представител на компанията потвърди по време на презентацията си в рамките на форума на Булатом, че компанията води разговори с българските институции за стратегическо сътрудничество при обработката на горивните касетки.

Компанията има завод за обогатяване на уран, използван за производството на гориво за ядрените централи, но също така и за преработката на отработеното ядрено гориво. Проблемът е формата на касетките, коментираха експерти пред Investor.bg. Западните касетки са правоъгълни, а руските – във формата на шестостен. За да може да ги поеме Orano, ще трябва да построи нова мощност.

В нея обаче ще може да преработва не само касетки от България, но и от другите държави в Източна Европа.

В „Радиана“ ще бъдат съхранени отпадъци от хранилището в Нови хан

По план в новото хранилище ще бъдат преместени и отпадъците, които се съхранява в хранилището в Нови хан. В следващите няколко години контейнерите ще бъдат поетапно пресени.

Един от неочакваните проблеми за това е, че понякога не се знае какво има в тях. През първите години контейнерите са изхвърляни от голяма височина и в резултат в първите клетки има повредени или счупени контейнери, вероятно и изпаднало съдържание.

Експертите се опасяват и че в хранилището може да са внасяни отпадъци без протоколи – особено в периода между 1989 година и 2000 година, отбеляза Виктор Арсов от ДП РАО.

Той посочи, че има и проблем с предаването на информация между поколенията експерти, работещи в Нови хан, както и опасения, че архивът не е пълен. Експертът допълни, че се използва активно и опитът, натрупан с извеждането на първите четири реактора на ядрената централа, който помага да бъдат намалени отпадъците, които се съхраняват, а и части от тях могат да бъдат използвани повторно в индустрията или предадени за скрап.

Извеждането от експлоатация на първите четири блока в АЕЦ „Козлодуй" коства общо 1,4 млрд. евро и очакванията са, че ще приключи в срок – до 2031 година. Първите дейности започнаха още през 2012 година.