Европейските правителства планират да се борят с изменението на климата със значително разширяване на ядрената енергетика. Глобалното затопляне обаче отвръща на удара, пише Politico.
Амбициите на континента за увеличаване на производството на ядрена енергия - централна част от усилията за постигане на целите за нулеви въглеродни емисии и покриване на нарастващото търсене на електроенергия, се сблъскаха това лято с последиците от изменението на климата.
Горещите вълни и задълбочаващата се суша сринаха нивата на европейските реки до исторически минимум през август, лишавайки атомните електроцентрали от водата, необходима за охлаждане на реакторите им. Последвалите спирания и съкращения на производството накараха някои правителства и компании да се запитат дали техните планове за изграждане на нови електроцентрали трябва да бъдат коригирани, за да се отчетат нарастващите заплахи от бедствия, свързани с климата.
„Климатичните промени правят ядрената енергия все по-непредсказуема“, казва Пер Хьогселиус, професор по история на технологиите в Кралския технологичен институт в Швеция.
Последиците от екстремните метеорологични условия са драматични.
Единствената атомна електроцентрала в България, АЕЦ „Козлодуй“, ограничи доставките. Румъния взриви скално образувание при река Дунав, за да поддържа водоснабдяването, но в крайна сметка беше принудена да спре и двата си реактора. Унгария беше близо до затварянето на единствената си атомна електроцентрала, която осигурява половината от електроенергията на страната, но намали производството с три четвърти. Във Франция рекорден брой реактори трябваше да спрат или да намалят производството.
Дори когато е налична достатъчно вода, покачващите се температури на реките понякога налагат спиране на реакторите поради правила, които забраняват на електроцентралите да изпускат затоплена вода, за да се защити местната дива природа.
Сушата не е единственият проблем. Увеличаващите се горски пожари, бури и наводнения също могат да представляват заплаха за атомните електроцентрали.
„Очевидно ще ставаме свидетели на това все по-често“, казва Хьогселиус по отношение на спиранията и съкращенията на производството.
Тази тенденция повдига въпроси относно амбициозните планове на Европа да се довери повторно на ядрената енергия. Широка коалиция от страни от Европейския съюз (ЕС) иска да увеличи производството на ядрена енергия в блока с 50 на сто до средата на века.
В световен мащаб производството на ядрена енергия може да нарасне трикратно до 2050 г., подхранвано от растящото желание за местно производство на електроенергия, голямото търсене на енергия и усилията за декарбонизация. В САЩ администрацията на президента Доналд Тръмп иска да разшири четирикратно ядрения капацитет на страната до 2050 г., отчасти за да подкрепи енергоемките центрове за данни.
Европа, най-бързо затоплящият се континент, е особено силно изложена на климатични рискове, тъй като много от нейните реактори са построени по протежение на вътрешни реки или зависят от охладителни басейни, които са уязвими на суша.
„Повишаването на температурите в Европа е сред най-бързите в света“, казва Брент Уанър, ръководител на отдела за енергийния сектор в Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Европейският парк от ядрени централи е построен за различен климат. „Почти всички атомни електроцентрали са проектирани през 70-те и 80-те години на миналия век“, казва Хьогселиус.
Това важи и за реакторите в много други части на света, въпреки че рисковете се различават от континент на континент.
„Над 70% от инсталираните мощности в експлоатация или в процес на изграждане са в три региона – източната част на Северна Америка, Западна и Централна Европа и Източна Азия – всички от които ще се сблъскат с голямо разнообразие от климатични опасности, включително екстремни горещини, обилни валежи, крайбрежни и речни наводнения и тропически циклони“, пише Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) през 2022 г.


На Земята ще се формира нов суперконтинент и хората може да не го преживеят
София, Бургас, Варна и Пловдив влязоха в червената зона на Европа: ЕК вижда жилищна криза и допуска ограничения
Черно море спечели първия трофей в памет на Борислав Михайлов
Йотова: Нося лична отговорност за всеки подпис за помилване, отвода си дадох единствено за убиеца на баща ми
Гражданин: Човекът, блъснал пешеходец, беше задържан от полицай в извънработно време!!!
AI променя модела в подбора на кадри - работата намира подходящия кандидат
Френският технологичен сектор създава милиардери, но губи компании към САЩ
Уолстрийт не се отказва от акциите въпреки усещането за края на дотком балона
Евтиният модел на DeepSeek нанася нов удар по OpenAI и Z.AI
Gucci на половин цена: как TJ Maxx навлиза в света на луксозните стоки
Jeep изтегля над 200 000 коли заради софтуерна грешка
Volkswagen представя свръхефективен автомобил
Този V8 двигател с 1200 к.с. струва колкото нова GR Corolla
Новото Pajero срещу Land Cruiser Prado – битката започна
ГДР тайно направи Trabant с Ванкелов двигател и го... погреба
В очакване на война: Дания подготвя свещениците си за 20 военни погребения на ден
Есен 2026: 8 цвята маникюр, с които да се поглезите
ДБ с позиция: Илияна Йотова дължи обяснение
За пореден път Ботев Враца спъна Левски
Василев: Гюров е независим и силен, и не се крие зад комисии
преди 1 седмица Мдаа ... ядрените реактори в Европа трябва да бъдат изчислявани за работна външна температура значително над приказваните в Парижкото споразумение ... :))) ... там се коментираше +3 градуса от прединдустриалните нива за краят на века , пък те вече са постигнати в Европа . В момента се приказва вече за 30% вероятност на сценарият +8,5 градуса още през 2070г . Сиреч температури за които никаква инфраструктура на континента не е строена - пътища железници , електропреносна мрежа , сгради , мостове отговор Сигнализирай за неуместен коментар