Експерти: Глобалното загърбване на петрола ще причини нови конфликти и засилена миграция

Конфликти, миграция и икономически сътресения ще съпътстват глобалното загърбване на петрола, освен ако правителствата не предприемат извънредни мерки, за да помогнат на най-засегнатите страни да се справят с предизвикателствата, показва ново проучване, цитирано от Guardian.

Нигерия, Иран, Ангола и Алжир са сред страните, които ще бъдат най-силно засегнати, тъй като тези страни разчитат в голяма степен на приходите от петрол.

Потреблението на петрол вече намалява в много страни с растежа на възобновяемата енергия и това е ускорено от последиците от войната на САЩ с Иран, която ограничи доставките и доведе до рязко покачване на цените, предизвиквайки ускорена инфлация и политическа нестабилност.

Прогнозира се, че глобалното търсене на петрол ще се стабилизира през следващото десетилетие, като вероятният му пик ще бъде в началото на този период, което ще принуди производителите да преследват намаляващ кръг от купувачи. Много от тях ще се опитат да запазят приходите си от ресурси възможно най-дълго, показва проучване на мозъчния тръст E3G. Все пак производителите с най-ниски разходи за добив с най-изобилни ресурси – като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) - вероятно ще спечелят срещу тези с по-слабо развита инфраструктура.

„Правителствата не мислят за [тези резултати] и не са подготвени за тях“, казва Бет Уокър, съавтор на доклада. „Преходът става по-рисков за всички, когато производителите на петрол са оставени да се приспособяват сами, а пазарите на петрол са оставени да се управляват сами. Нестабилността на производителите се превръща в глобален риск за сигурността“, изтъква тя.

Отлагането или забавянето на прехода е дори по-лош вариант от справянето с него, тъй като климатичната криза бързо се влошава.

„Нищо от това не е аргумент за забавяне на прехода“, изтъква Мария Пастухова, съавтор на доклада. „Бавният, но хаотичен преход може да бъде също толкова дестабилизиращ, колкото и бързият, може би дори повече“, смята тя.

E3G е подготвяла доклада в продължение на две години, отчасти чрез различни сценарии за намаляващо търсене на петрол.

Боб Уорд, директор по политиките в Изследователския институт „Грантъм“ към Лондонското училище по икономика, заяви, че развитите страни също ще бъдат засегнати. „Много производители на петрол отричат ​​темпа и мащаба, с които ще трябва да понижат както търсенето, така и предлагането, ако искаме да избегнем опасното изменение на климата“, изтъква той. „Трябва да сме наясно, че производителите с най-високи разходи вероятно ще бъдат първите, които ще усетят този шок. Северно море отчита високи оперативни разходи и затова е малко вероятно да бъде икономически жизнеспособно, след като търсенето започне рязко да спада и пазарните цени да  намаляват“, добавя той.

Приходите от петрол съставляват над 40% от приходите на правителствата в 17 държави по света, а в някои случаи са изключително големият източник на доходи, например в Ирак и Либия, където представляват от 70% до 90% от държавните приходи.

Но тези приходи ще паднат бързо от 2030 г. нататък. E3G прогнозира, че Алжир ще претърпи 87% спад в приходите, а Нигерия - повече от 60%. Алжир е „страна, която трябва да се наблюдава“, заради местоположението си близо до границите на Европа и почти пълната си зависимост от Европейския съюз (ЕС) при износа, казва Уокър.

Това ще остави страните с големи пропуски в предоставянето на основни услуги, което ще дестабилизира социалните структури. Дългът ще расте бързо – Ангола и Мексико вече изразходват повече от една четвърт от държавните си приходи за обслужване на публичния дълг, се посочва в доклада.

Всеки опит за отстраняване на този проблем ще изисква съвместна работа на организации като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка, финансовите институции от частния сектор и правителствата.

„Голяма част от инструментариума вече съществува, но в отделни политически рамки, които трябва да работят заедно“, казва Пастухова, като добавя: „Основните сили на търсенето трябва да се координират и да комуникират по-ясно относно бъдещото търсене. Те трябва да направят корекции не само като част от своята помощ за развитие или политика за климата, но и като част от своята външна и икономическа политика за сигурност, предвид последствията, които в противен случай биха могли да последват“.

Китай е водещият източник на нарастващо търсене на петрол през последните няколко десетилетия, но потреблението му сега се намира в низходяща траектория отчасти поради бързото навлизане на електрическите превозни средства. Бъдещата посока на Индия не е толкова ясна и страната може да се окаже ключова за това дали търсенето ще намалее по график, за да се предотвратят някои от най-лошите последици от климатичните промени.