Кои европейски държави са най-зависими от вноса на суров петрол?

Цената на петролния сорт Брент отново премина границата от 100 долара за барел в сряда и остана над това ниво и в четвъртък сутрин на фона на подновените атаки срещу плавателни съдове в района на Ормузкия проток, пише Euronews.

Петролът се задържа на цена над 70 долара за барел от средата на февруари и вече е поскъпнал с 65,7% спрямо края на 2025 г. Това обаче вече не е просто история за енергийния пазар. По-скъпият суров петрол означава по-високи цени на бензина, дизела и самолетното гориво, а поскъпването постепенно се пренася по транспортните мрежи и веригите за доставки, преди в крайна сметка да достигне до потребителите.

За Европа моментът е особено неудобен. Инфлацията в еврозоната вече достигна 3,3% през август, отбелязвайки най-високото ниво от септември 2023 г. Само енергийните цени са се увеличили с 14,3% за година.

Европа е почти изцяло зависима от вносния петрол

Уязвимостта на Европа е очевидна. През 2024 г. Европейският съюз (ЕС) е внесъл 471,3 млн. тона суров петрол, докато вътрешното производство е било едва 15,5 млн. тона. Това означава, че зависимостта на Брюксел от внос на петрол достига 96,6%, показват данни на Евростат.

САЩ, Казахстан и Норвегия са най-големите доставчици, като всеки от тях осигурява между 12% и 15% от вноса. Следват Либия с над 9%, Саудитска Арабия с 6,8%, както и Нигерия и Ирак с по 5,8%.

Само около 7% от вноса на суров петрол в ЕС през 2025 г. идва от страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, според Съвета на ЕС. Това означава, че Европа е по-малко пряко зависима от петрола от Близкия изток в сравнение с някои азиатски икономики.

Но това не означава, че Европа е защитена от сътресенията в региона. Петролът се търгува на глобален пазар и всяко сериозно нарушение на доставките през Ормузкия проток може да повиши цената както на американския и норвежкия петрол, така и на суровината от Близкия изток.

Нидерландия е най-големият вносител, но Германия е ключовият потребител

По обем Нидерландия внася повече петрол от всяка друга европейска държава. По данни на Евростат през 2024 г. страната е внесла 138,3 млн. тона петрол и петролни продукти.

На следващите места са Германия със 117,8 млн. тона, Испания с 85,8 млн., Франция с 82,4 млн., Италия със 73,3 млн. и Белгия с 56,7 млн. тона.

Тези числа обаче трябва да се разглеждат внимателно. Нидерландия е дом на Ротердам – един от най-големите енергийни центрове в света. Значителна част от петрола, който влиза в страната, се преработва или се транспортира към други европейски държави. От внесените 138,3 млн. тона Нидерландия е изнесла обратно 101,1 млн. тона.

Затова Германия е по-показателна като реален голям потребител. Огромната ѝ индустрия, транспортна система и рафиниращ сектор я правят един от най-големите потребители на петрол в Европа.

През 2024 г. Германия е отговаряла за 20,1% от крайното потребление на петрол и петролни продукти в ЕС. Следват Франция с 15,3%, Италия и Испания с по 11,1%. Заедно тези четири държави са консумирали почти 58% от петрола и петролните продукти, използвани в ЕС.

По-малките икономики могат да усетят поскъпването по-силно

Обемът на вноса показва кои държави купуват най-много петрол, но не и кои са най-уязвими при рязко поскъпване.

По-показателен е нетният енергиен дефицит спрямо размера на икономиката. По този показател през 2025 г. Малта е била най-зависимата държава в ЕС, като енергийният ѝ дефицит е бил равен на 5,4% от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат данните на Евростат.

На второ място е България с 3,5% от БВП, следвана от Хърватия с 3,4%, Унгария с 2,9%, Белгия с 2,6%, Люксембург с 2,5% и Кипър с 2,4%.

При големите икономики показателите са по-умерени. Енергийният дефицит на Италия е 1,9% от БВП, на Испания и Полша – по 1,7%, а Германия и Франция отчитат по 1,5%.

Най-малко зависима по този показател е Дания, където дефицитът е едва 0,1% от БВП. Следват Швеция с 0,5% и Нидерландия с 0,6%.

Дания има предимство благодарение на собственото си производство на нефт и газ, докато ниският показател на Нидерландия до голяма степен се дължи на ролята ѝ като огромен център за рафиниране и реекспорт.

Туристическите държави са сред най-уязвимите

Особено изложени на високите цени на петрола са държавите, които разчитат силно на туризма и транспорта.

Зависимостта на Испания от вноса на петрол е достигнала 100,3% през 2024 г. В Португалия тя е 99,9%, а в Ирландия – 101%. Това означава, че почти цялото потребление на петрол в тези икономики зависи от внос.

Малта също е силно зависима – 99,6% от петролните ѝ нужди се покриват чрез внос. В Кипър делът достига 97,3%.

Тези държави са допълнително уязвими заради голямото значение на транспорта, авиацията и туризма за икономиките им.

Почти две трети от петрола, потребяван в ЕС, се използва за транспорт. Автомобилният транспорт е най-големият потребител с 47,7% от общото потребление през 2024 г. Авиацията бележи още 9,2%, а морският транспорт – 8,4%.

Това има особено значение за Южна Европа. По-високите цени на самолетното гориво увеличават разходите на авиокомпаниите, обслужващи Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Малта. По-скъпият дизел пък се отразява на хотелите, ресторантите и търговците чрез по-високите разходи за доставки.

Туристическият сектор може първоначално да поеме част от този натиск. Ако обаче петролът остане над 100 долара за барел за по-дълъг период, все по-голяма част от разходите вероятно ще бъде прехвърлена върху потребителите под формата на по-скъпи самолетни билети и настаняване.