Екстремните жеги това лято минаха, но следващото може да не е по-различно

Това лято времето в Европа предизвика повсеместно безпокойство и тревога. Седмиците без дъжд, рекордните температури, неуспешната реколта, мащабните пожари и хилядите смъртни случаи, свързани с жегата, бяха трудни за пренебрегване – както за обществеността, така и за инвеститорите, и за политиците.

Тъй като природният метеорологичен феномен „Ел Ниньо“ се превръща в един от най-силните, регистрирани някога, метеоролозите вече гледат с очакване към следващото лято. Макар че е твърде рано да се прогнозира точно какво ще се случи, Метеорологичната служба на Великобритания вече казва, че 2027 г. вероятно ще съперничи на 2024 г. като най-горещата година в Европа, регистрирана досега. Дори това да не се случи, изменението на климата означава, че бъдещите топлинни вълни ще бъдат по-дълги, по-интензивни и по-чести от рекордните, които наблюдаваме сега.

„Топлинните вълни и горските пожари са наистина директно доказателство, че хората вече не могат да пренебрегват [това, което е] пред очите им“, казва Беатрис Мозело, старши научен сътрудник в мозъчния тръст Chatham House. „Това не е само едно събитие, което причинява смущения за определен период от време. То има последици върху толкова много различни нива на нашата икономика, на нашето общество“, допълва тя.

Тази загриженост е отразена и в анкетите. След рекордна гореща вълна във Франция, проучване на Ipsos през юли установи 12-пунктово увеличение на загрижеността за околната среда. Анкетите в Австрия и Великобритания следват същата тенденция, която изследователи от австрийската фирма за пазарни проучвания INTEGRAL отдадоха на прекия опит на хората с жегата и усещането, че страната е зле подготвена.

Има и някои признаци, че правителствата обръщат повече внимание на изменението на климата в своите политики. В Германия министърът на околната среда настоява за промяна на конституцията и увеличаване на отговорността на централното правителство за адаптацията към изменението на климата, след като местните власти заявиха, че нямат ресурсите да я управляват ефективно. В Испания властите обявиха повече финансиране за климатични убежища, където хората могат да търсят спасение от жегата, и за климатизация в училищата. Във Великобритания министърът на здравеопазването заяви, че Националната здравна служба трябва да се подготви за по-голямо търсене през лятото, точно както службата в момента планира за зимата.

Но в по-голямата си част осезаемите промени ще отнемат повече време. Европейските болници са един пример. Много от тях са в по-стари сгради в застроени градски райони и нямат обща климатизация, което ги прави особено уязвими към високи температури. Във Великобритания медицински сестри припадат на работа, а медицинският персонал предупреждава, че условията не са безопасни.

„Оптимист съм, че ще видим адаптацията към горещите вълни като по-висок приоритет в Националната здравна служба (NHS)“ на Великабритания, казва Крис Нейлър, старши сътрудник по здравна политика в King's Fund, изследователска организация с нестопанска цел. „Дали това ще се случи навреме за лятото на 2027 г., съм по-малко уверен“, допълва той.

В изявление от август  от NHS заявиха, че са внедрени „редица мерки за подобряване на условията за персонала“. Тези мерки включват разполагане на преносими климатици и адаптиране на униформи, съобщи здравната служба.

Инсталирането на климатици и по-добрата изолация в стотици болници може да не се случи в краткосрочен план, казва Нейлър, но мерки като остъкляване със слънцезащитен контрол, отразяващи покрития върху покривите на сградите и по-добра вентилация през нощта биха помогнали и са по-бързи за изпълнение.

Срещу усилията за адаптация в различни сектори работят ограничените национални бюджети и многобройните изисквания, които се конкурират за вниманието на европейските правителства, включително войните в Иран и Украйна, напрегнатите отношения със САЩ и избирателите, разочаровани от инфлацията и политическата нестабилност.

Адаптацията може да донесе и нови предизвикателства. Лятното време предизвика бърза инсталация на климатици в Европа, което означава, че много повече хора ще имат достъп до охлаждане. Но това създава нова уязвимост: европейските електрически мрежи сега трябва да се справят с летните пикове на търсене. Това лято британската мрежа издаде множество предупреждения за несъответствие между търсенето и предлагането.

Това няма да е първата такава криза, която да послужи като „зов за събуждане“ за света, който обаче не постига значителна промяна.

Все пак тазгодишната криза може и да е нещо различно, коментира Ема Хауърд Бойд, председател на независимата Национална комисия за топлинен риск на Обединеното кралство, предвид продължаващата жега и нейните последици, включително пожари, прекъсвания на търговията, прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването и видимо изсушени обществени пространства заради седмиците без дъжд.

В четвъртък от комисията заявиха, че Великобритания се е адаптирала бавно към жегите и призоваха за доказателства, които да обяснят защо не е постигнат по-голям напредък.

„Знанието, че само ще става по-горещо, просто трябва да бъде наистина възприето на всички нива на управление“, посочват още от комисията, като допълват: „Все още е задължение на всички нас“, с края на лятото и спадането на температурите, „да не го забравяме, за да бъдем по-добре подготвени догодина“.