Търсенето на български черен хайвер нараства, има го в най-луксозните обекти по света

Сериозен скок в търсенето на черен хайвер отчита Асоциацията на търговците на черен хайвер в България тази година.

„Причината е липсата на наличности в есетровите стопанства по света и изчерпването на резервите само два месеца след края на сезона за производство“, съобщи председателят на асоциацията Емил Арабаджиев.

На 18 юли секторът отбелязва тържествено своя празник с желанието да се развива и да стъпва на нови пазари, затвърждавайки качеството, с което е известен в редица страни. Българският черен хайвер отива в най-скъпите магазини, хотели и ресторанти по света, най-вече във Франция и в Америка. По думите му страната ни е водещ европейски производител и се конкурира успешно с традиционните лидери.

„Абсолютно задължително е да работим с нови и повече клиенти. Разширяваме пазарите всяка година, колкото по-дългосрочно се работи, толкова повече стават потребителите. Характеристиките на българския хайвер са неоспорими и малката разлика в цената, която може да се получи например с Китай, не е толкова атрактивна на един луксозен пазар“, обясни Емил Арабаджиев.

По думите му китайският хайвер предполага по-ниска цена, но и по-различно качество. Достигайки до Европа обаче, стойността му почти се изравнява с тази на останалите заради логистични и други разходи. 

Китай има огромен вътрешен пазар, специфичното е, че там се отглеждат риби, които нямаме в нашата страна. Себестойността на продукцията е по-ниска и частната инициатива е финансирана, обясни председателят на асоциацията.

Той подчерта българското предимство - че предлагаме трите най-добри вида хайвер - от сибирска есетра, руска есетра и моруна (белуга). И че макар да става въпрос за луксозен продукт, той е достъпен за българския потребител, особено когато има празник и желае той да бъде по-вълнуващ.

Глобалният пазар на деликатеса се оценява грубо на над 600 млн. евро за 2025 година по статистически данни от институциите, отговарящи за контрола и продажбите. Очакванията са за десетгодишния период до 2035 година да надхвърли 1 млрд. евро.

Инвестициите в едно есетрово стопанство са големи и дългосрочни. Въпреки това според Емил Арабаджиев не липсват желаещи да се занимават с този бизнес.

Сериозен ангажимент на търговците на черен хайвер у нас е опазването на видовете в дивата природа. 

„Река Дунав без есетри е Дунав без история“, вярват в асоциацията и работят за възстановяване на популацията в българския участък чрез зарибяване, борба с незаконния улов и различни инициативи. Емил Арабаджиев съобщи, че се водят разговори с Република Сърбия на дипломатическо ниво за решения по въпроса с миграцията на рибите и хидровъзела „Железни врата“.

„Има надежда и че по европейски програми ще могат да се осигурят средства, както и частната инициатива има допълнителни идеи, които подлежат на развитие. Установени са контакти с WWF (Световния фонд за дивата природа - бел. ред.), с дипломация, с инвеститори се разговаря и може би ще се разчита на голяма част от дарения“, каза той по повод вариантите за опазване.

От 1 януари тази година у нас действа безсрочна забрана за улов на диви есетри в Дунав и по Черноморието. Потребителите също имат своята роля - като не консумират нерегламентиран хайвер без платени данъци и без обозначение за произход.

Емил Арабаджиев посочи, че секторът на производство на черен хайвер става все по-конкурентоспособен, значим и устойчив. „България има запазено място с високото си качество и култура на потребление, което прави темата важна за обществото ни“, коментира още той и отбеляза, че правилната стратегия е да предлагаме луксозни и качествени продукти с конкурентни характеристики, което ни дава перспектива.

(БТА)