Руската блокада на Черно море срина износа на зърно от Украйна в разгара на жътвата

Руските удари срещу украинските черноморски пристанища и кораби почти са спрели износа на селскостопанска продукция в разгара на жътвата, което води до натрупване на зърно, срив на вътрешните цени и недостиг на средства за подготовката на следващата реколта, предаде Ройтерс.

Износът на зърно от Украйна е намалял със 75 на сто на годишна база през първите две седмици на август, показват публикувани данни. Ситуацията е особено тежка за производителите, тъй като прибирането на пшеницата е в разгара си, а жътвата на царевицата трябва да започне през септември.

Украйна е сред водещите световни производители на пшеница, царевица и слънчогледови семена, като около 90 на сто от износа на тези култури преминава през Черно море. Преди сегашните нарушения страната е изнасяла по този маршрут около 4-5 млн. тона селскостопанска продукция месечно, сочат данни на украинското министерство на земеделието.

„Няма къде да изпратим това зърно. Това е пълна катастрофа за фермерите“, заяви пред Ройтерс 57-годишният земеделски производител Сергей Рибалко от Житомирска област. Неговите складове вече са почти запълнени.

Рибалко е загубил две трети от обработваната от него земя, след като Русия окупира части от Южна Украйна в началото на инвазията през 2022 г. След това е взел значителни кредити, за да възстанови бизнеса си. По думите му стопанството трябва да реализира приходи от около 20 млн. гривни (около 447 хил. долара) месечно по време на жътвата, за да обслужва заемите, да плаща заплати и да купува гориво.

„Всичко просто спря. Финансите са в застой. Източниците на приходи пресъхнаха. Няма износ“, каза той.

Украйна очаква зърнена реколта от около 60 млн. тона тази година, приблизително колкото през 2025 г. Добрата реколта обаче допълнително засилва натиска върху складовите мощности. Според земеделското министерство недостигът на капацитет за съхранение може да достигне 11 млн. тона. Киев вече е поискал от международните си партньори специализирани чували за временно съхранение на продукцията в стопанствата.

Фермер прибира пшеница в хамбар за съхранение в района на Харков, Украйна, 3 август 2026 г. Снимка: БГНЕС/EPA/СЕРГЕЙ КОЗЛОВ

Същевременно се задълбочава разминаването между международните и вътрешните цени. Световните котировки на зърното в Чикаго достигнаха през юли най-високите си равнища от повече от година заради опасенията около доставките от Черно море. В самата Украйна обаче цените се понижават заради натрупването на продукция, която не може да достигне външните пазари.

Според оценки на анализатори украинските производители могат да реализират печалба при износа на пшеница, докато при останалите основни зърнени култури приходите не са достатъчни за покриване на производствените разходи.

„Тези средства са необходими, за да продължим да купуваме гориво, да плащаме заплати и да се подготвим за засяването на зимните култури“, заяви Денис Марчук, заместник-председател на Украинския аграрен съвет (UAC).

Проблемите с износа се задълбочиха през юли и началото на август, след като Русия нанесе над 70 удара по инфраструктурата на украинските черноморски пристанища и 62 удара по кораби, според украинската пристанищна администрация. Москва заявява, че атакува военна инфраструктура, логистични обекти и плавателни съдове, използвани за превоз на чуждестранно въоръжение.

Украинският износ през Черно море беше прекъснат и след началото на руската инвазия през 2022 г. Тогава ООН и Турция посредничиха за сключването на Черноморската зърнена инициатива, която позволи възстановяване на част от доставките. След оттеглянето на Русия от споразумението през 2023 г. Киев създаде собствен морски коридор покрай западното крайбрежие на Черно море и през водите край Румъния и България.

Възможностите за повторно пренасочване на големи количества продукция към сухопътни маршрути обаче са по-ограничени в сравнение с 2022 г. По-строгият търговски режим с ЕС, споровете с полските земеделски производители, ниското ниво на Дунав и руските удари срещу железопътната инфраструктура допълнително затрудняват търсенето на алтернативи.

„Украйна трябва да се подготви за възможността икономическите последствия от блокадата на пристанищата да бъдат не по-малко тежки, а може би дори по-тежки, отколкото миналия път“, заяви Олег Нивиевски от Киевската школа по икономика.

Украинската централна банка прогнозира през юли, че блокадата може да лиши страната от около 2,5 млрд. долара валутни приходи до края на годината. Украинският аграрен съвет оценява загубите за земеделските производители от по-скъпата логистика на около 3 млрд. долара.

Залогът е значителен и за цялата украинска икономика. Селскостопанският сектор формира близо 60 на сто от приходите от износ на страната. От началото на войната загубите в сектора вече надхвърлят 90 млрд. долара, а площта на обработваемите земи е намаляла с почти една четвърт заради бойните действия, минирането, обстрелите и проблемите с напояването.

Правителството разшири държавните кредитни програми за фермерите, облекчи условията за отпускане на заеми и намали лихвите по кредитите за оборотни средства. Производителите обаче предупреждават, че без възстановяване на износа проблемът може да се пренесе и върху реколтата през 2027 година.

„Реколтата в сравнение с миналогодишната, включително тази на пшеницата, е почти два пъти по-добра. Но цените са наполовина по-ниски от миналогодишните“, заяви Феликс Фьодоров, директор на земеделско стопанство в Харковска област.

Според Марчук продължителното прекъсване на украинските доставки крие рискове и извън страната. По думите му Украйна осигурява около 6 на сто от пшеницата и 11 на сто от царевицата на световния пазар, а част от държавите в Африка и Близкия изток са силно зависими от този внос.

Най-непосредственият риск за украинските фермери обаче е есенната сеитба. Без приходи от сегашната реколта стопанствата трудно могат да финансират гориво, семена, торове и подготовка на земята за следващата година.

„Ако Украйна не засее културите си днес, ако не засее рапицата, от която се нуждаят поляците и германците, не засее пшеницата и зимните култури и не подготви почвата за пролетната работа, тогава след една година ще станем свидетели на истинска продоволствена криза“, предупреди Рибалко.

(БТА)