Изграждането на инфраструктура в голяма част от Европа е предизвикателство. Ограничените бюджети и поляризираната политика често подкопават дългосрочните проекти, принуждавайки властите да реагират на кризи, вместо да планират бъдещето, пише Bloomberg.
Но не и в Австрия.
В неделя страната официално ще открие тунела „Коралм“ - централния елемент на новаторска железопътна линия на стойност 5,9 млрд. евро, която ще свързва балтийското крайбрежие на Полша с Адриатическо море. Проектът ще трансформира пътуването в рамките на Австрия и ще позиционира алпийската държава в челните редици на логистиката в Европа.
„Това е най-големият социално-икономически експеримент на Австрия от повече от век“, казва Ерик Киршнер, икономист в базирания в Грац институт Joanneum Research, който очаква проектът да помогне за ограничаване на обезлюдяването на селските райони и да подсили индустрията в югоизточните провинции на страната.
Тунелът „Коралм“ е първият от три планирани железопътни мегапроекта, които се очаква да бъдат завършени през следващото десетилетие. С дължина от 33 километра, той е сред най-дългите железопътни тунели в света. Прокарването му през Алпите ще съкрати времето за пътуване между втория и петия по големина град в страната - Грац и Клагенфурт - от три часа на 45 минути. Проектът стимулира и други строителни дейности: изградени са над 260 км нови релси и 23 гари.
За хора като Ралф Кайзер, физик, който всяка седмица пътува между Виена и Триест, новата връзка по линията „Коралм“ е „истинска промяна на правилата“. Времето му за пътуване с влак намалява с почти една трета - от девет на около шест часа. По негови думи новият маршрут означава, че „много хора ще изберат влака вместо автомобила“.
За южните австрийски провинции Щирия и Каринтия това представлява не по-малко от нова икономическа карта.
„Установихме, че взаимовръзките на пазара на труда могат да нараснат с 40%“, казва Киршнер. „Получава се нова градска агломерация от 1,1 млн. души. За Австрия това е нещо огромно“, посочва той.
Пазарите на жилища в близост до новите гари вече реагират - цените в селските райони по трасето рязко се покачват. Някои семейства вече започнаха да се връщат в малки каринтийски общини, които са напуснали преди години.
Австрийски изследователи изчисляват, че общините с железопътни гари могат да отчетат ръст на населението с близо три процентни пункта над средното равнище. Дори тези в радиус от 20 минути с кола могат да нараснат с до два пункта повече. В Южна Австрия, където демографският спад затруднява развитието на малките градове от поколения насам, подобни числа са впечатляващи.
След години на безразличие към строителството местните жители осъзнаха мащаба на промените едва тази есен, когато започнаха тестовите пътувания на влакове. Оттогава общностите по новата линия организират обществени срещи, за да обсъдят какво ще означат тези промени. Подготвят се планове за обществен транспорт между гарите, а туристическите служби стартират кампании за привличане на посетители.
Тунелът „Коралм“ е само началото. Австрия е поела ангажимент да инвестира около 20 млрд. евро за изграждането на 100 км високоскоростни линии под Алпите. Планираните базови тунели „Земеринг“ и „Бренер“ ще увеличат логистичния капацитет по търговските маршрути между Средиземно и Северно море. В крайна сметка новата линия ще се простира от Полша до адриатическите пристанища Триест и Копер - едни от най-бързо развиващите се логистични центрове в Европа.
„Австрия се превръща в ключова връзка по оста север–юг“, казва Киршнер. „Тя вече е логистичен център за компании като Lidl за дистрибуция в Източна Европа. Това допълнително засилва тази роля“, посочва той.
Според Маргарет Ланцингер от Виенския университет, която ръководи проект на Европейския съюз (ЕС) за изследване на историческата връзка между логистичните маршрути и натрупването на богатство, това може да трансформира целия регион. Икономическите архиви показват как последователните подобрения на алпийските маршрути са повишавали местното благосъстояние в продължение на векове.
Инфраструктурните постижения на Австрия са още по-забележителни на фона на ситуацията в съседните държави. Страната изпреварва Германия и Италия по инвестиции в инфраструктура на глава от населението. Въпреки че Германия предприе стъпки за увеличаване на разходите - включително чрез създаването на инфраструктурен фонд от 500 млрд. евро - разликата се е увеличила през последното десетилетие, отчасти заради специфичния австрийски модел за финансиране на железниците.
Австрийските проекти се финансират чрез шестгодишни договори, подкрепени от анюитетни плащания. По същество държавата „тегли ипотека“, за да изгради тунел, обяснява Франц Хамершмид, ръководител на стратегическото планиране в Австрийските федерални железници (ÖBB). Тъй като средствата се изплащат в продължение на десетилетия, в годишните бюджети се отразяват само вноските по заема, а не пълната стойност на проекта.
„Германия трябва всяка година да се бори за бюджета си за железопътен транспорт“, казва Хамершмид. „Ние - не.“
Разбира се, готовността на Австрия да инвестира, когато други се колебаят, носи и рискове. През юни Fitch понижи суверенния кредитен рейтинг на страната до рекордно ниско равнище -две степени под най-високото - след близо три години рецесия и нарастващ държавен дълг. С нарастването на фискалния натиск икономистът Клаус Вайерщрас очаква, че някои проекти ще срещнат затруднения или дори ще бъдат отложени. „Определено ще бъде предизвикателство“, казва той. Въпреки това подчертава, че цената на липсата на инвестиции е много по-висока.
„В Германия виждаме какво се случва, когато инфраструктурата бъде пренебрегвана твърде дълго“, посочва Вайерщрас.
Засега инвестициите в железопътната мрежа са една от малкото политики, които обединяват австрийците от целия политически спектър. И макар тунелът „Коралм“ да е на по-малко от седмица, той вече е символ на национална гордост - и на способността на Австрия да строи в такъв мащаб.
„Това не се случи за една нощ“, казва Хамершмид. „Нашите политици решиха преди 30 години, че ще модернизираме страната, и продължиха да инвестират. Повечето държави не го направиха.“


Времето във Варна на 24 януари 2026
Честваме паметта на преподобните Ксения Римлянка и Ксения Петербургска
Промяна: Глобяват ни с 50 лв. за тъмни стъкла на колата
Аксаково приема у дома Ботев Нови пазар в приятелска среща
Да изчезнеш за 10 секунди: нов метод за кражба на пътя
Бизнесът в Давос към Европа: Стягайте се или губите от САЩ и Китай
Наръчник на главния изпълнителен директор за Белия дом, част 2
Наръчник на главния изпълнителен директор за Белия дом, част 1
„Тръмп срещу Даймън“: години на напрежение достигат кулминация за $5 млрд.
Китайските AI акции с хитови приложения отново печелят инвеститорите
Спасителен план? Nissan продаде още един завод на прекия си конкурент
В Русия пак заговориха за възраждане на Волга
Сбогом на ID.4 - най-успешният електромобил на VW си сменя името
Доналд Тръмп смени президентската си кола
Как правилно да смените охладителната течност
Поне един човек загинал при руски атаки срещу Харков и Киев
САЩ нанесоха удар срещу предполагаем кораб на наркотрафиканти, двама са убити
САЩ: Европа е важна, но не е приоритет
Войната няма да приключи, докато Украйна не отстъпи в териториалния спор
Времето днес: Облачно и мъгливо
преди 1 месец А ние спим. Черно море може да е златната кокошка. Китай и Турция вече преговарят за транзит на стоките от поднебесната. Азербайджан строи и модернизира жп инфраструктурата наследство от СССР за облекчаване на транспорта. Това ще даде сериозен тласък на интермодалния транспорт, особено като се има предвид времето сравнено с морския транспорт. Ама ние вместо специалисти назначаваме партийни дамаджани-послушанки отговор Сигнализирай за неуместен коментар