Транспортни мегапроекти за милиарди оставят Европа разпокъсана заради бавен график

Ключови транспортни проекти, които трябва да увеличат свързаността на хората и стоките в Европейския съюз (ЕС) до 2030 г., изостават значително от графика, въпреки че 15,3 млрд. евро от фондовете на блока са инвестирани в тях от 2020 г. насам. Това разкрива последният доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), публикуван в понеделник.

Законодателството на блока, предназначено за подобряване на транспортните мрежи, Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), беше прието през 2013 г. Секторът претърпя сериозни щети заради пандемията от COVID, а след това и заради войната в Украйна, което доведе до силен скок на цените на енергията и строителството.

Одиторите на ЕС пишат, че осемте мегапроекта, оценени преди това през 2020 г. и отново в последния доклад, са претърпели общо увеличение на реалните разходи от 47% спрямо първоначалните оценки.

Данните от 2025 г. показват, че разходите са се увеличили допълнително до над 82%, като два от одитираните проекти допринасят най-много за драстичната разлика. Първият е Rail Baltica, предназначена да интегрира балтийските държави в европейската железопътна мрежа, а вторият е железопътната връзка Лион-Торино, която свързва италианската и френската високоскоростна железопътна мрежа.

Според одиторите, Комисията е трябвало да бъде по-проактивна в светлината на доклада от 2020 г., който също осветлява големи забавяния, увеличение на разходите и слабости в надзора на изпълнителната власт.

„Предоставихме на Комисията и набор от препоръки, насочени към подобряване на финансовото управление на съфинансирането от ЕС, предназначено за мегапроекти“, посочват от сметната палата.

Разпокъсан континент

Неуспехът в реализирането на TEN-T свързаната мрежа сериозно подкопава целите на ЕС за 2030 г., тъй като транспортът е от основно значение за икономиката и климатичните цели на Европа. Забавянето на железопътния транспорт, водните пътища и чистата инфраструктура поддържат високи емисии и заплашват целта на блока за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Освен това фрагментираният и неефективен транспорт неизбежно ще доведе до по-високи разходи за бизнеса и потребителите и ще намали възможностите за търговия в целия ЕС.

„Водещите транспортни инфраструктури на ЕС би трябвало да преобразят Европа, като сближат хората и улеснят икономическата активност“, казва Анеми Туртелбум, член на сметната палата, който ръководи доклада.

„Три десетилетия след като повечето от тях са проектирани, все още сме далеч от края на тези проекти и от постигането на желаните подобрения в пътническите и товарните потоци в цяла Европа“, добавя тя.

Одиторите на ЕС са оценили осем големи проекта в последния си доклад. Сред тях са четири железопътни линии – Rail Baltica, Лион-Торино, тунелът Бренер и Basque Y; един воден път, Сена-Шелд; една магистрала, A1 в Румъния; две мултимодални връзки – пътно-железопътната връзка Fehmarn Belt и железопътната връзка E59 с пристанища в Полша.

Тези мегапроекти пряко включват 13 държави от ЕС: Белгия, Дания, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Литва, Австрия, Полша, Румъния и Финландия.

„Заключението е недвусмислено: целта за 2030 г. за завършване на основната мрежа на ЕС TEN-T несъмнено ще бъде пропусната“, според Европейската сметна палата.

Все по-големи забавяния

В доклада на ЕСП от 2020 г. относно изпълнението на TEN-T е отбелязано средно забавяне от 11 години спрямо първоначалните срокове. Докладът от 2025 г. разкрива, че ситуацията се е влошила и средното забавяне вече е 17 години за пет от оценяваните проекти.

Железопътната линия Basque Y, която е трябвало да заработи до 2010 г. според първоначалния си график и до 2023 г. според преработения план от 2020 г., сега се очаква да бъде готова най-рано до 2030 г.

Откриването на железопътната връзка Лион-Торино сега се прогнозира за 2033 г. при първоначална цел 2015 г. и ревизирана цел 2030 г. Очаква се тунелът Бренер да бъде отворен най-рано през 2032 г., а не през 2016 г., както беше първоначално планирано, или 2028 г., съгласно ревизията на проекта.

Хронология на провала

TEN-T мрежата беше предложена в началото на 90-те години на миналия век като част от усилията на ЕС за укрепване на вътрешния пазар и подобряване на свързаността между държавите членки. Първоначалните ѝ насоки бяха приети през 1996 г., като се фокусираха върху списък с приоритетни проекти, главно за голяма трансгранична инфраструктура.

Основна реформа през 2013 г. въведе двуслойна структура, определяща маршрути, които да бъдат завършени до 2030 г., и по-цялостен маршрут, който да бъде завършен до 2050 г.

Последната редакция през 2024 г. беше предназначена да приведе TEN-T в съответствие с Европейския зелен пакт и целите на блока в областта на отбраната.

„Споразумението не отговаря на очакванията ни и поражда опасения относно реалния ангажимент на държавите членки за създаване на функционираща европейска транспортна мрежа“, коментира бившият депутат Барбара Талер (Европейска народна партия/Австрия) след последното преразглеждане на TEN-T мрежата. Според нея националните приоритети застрашават споделените европейски цели.

„Непрактичността, наложена на товарните влакове, създава още по-голямо неравенство между железопътния и другите видове транспорт. Това противоречи на ангажимента на ЕС за пренасочване на трафика от автомобилен към железопътен“, казва бившият австрийски депутат.

През 2024 г. Общността на европейските железопътни и инфраструктурни компании (CER) заяви, че завършването на TEN-T мрежата изисква „мащабни инвестиции“ – 500 млрд. евро до 2030 г. и 1,5 трлн. евро до 2050 г.

„Новият Механизъм за свързване на Европа, специалният инструмент за финансиране на транспортната инфраструктура в ЕС, следва да бъде увеличен до поне 100 млрд. евро в рамките на следващия дългосрочен бюджетен план на ЕС (2028-2035 г.) и да бъде допълнен с други средства, за да може да се постигнат новите цели на TEN-T и сроковете за завършване“, посочват от CER.